Както ви харесва
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Както ви харесва». Краткое содержание книги:
додето бъде уталожен чужди
по-остър глад!
ЖАК
Отде пък се излюпи
това петле?
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Дали беда, младежо,
те прави дързък, или си изобщо
незапознат с приличните обноски?
ОРЛАНДО
По-първото е истинното: трънът
на крайното нещастие разкъса
одеждите на моята учтивост;
а инак расъл съм в издигнат край
и мисля се възпитан… Спрете, казах!
Тоз, който вкуси само плод дори,
преди да съм получил туй, което
ми трябва, ще загине!
ЖАК
Но това е
наистина един „безплоден“ спор!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Какво желаеш, казвай! Със учтивост
по-сигурно, отколкото с принуда,
ще ни принудиш с теб да сме учтиви.
ОРЛАНДО
Гладът ме мъчи! Дайте ми да ям!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Седни и яж! Добре дошъл при нас!
ОРЛАНДО
О, блага реч! Простете грубостта ми —
аз мислех, че е диво тука всичко
и затова реших да ви изплаша
със този застрашителен език.
Ала — каквито да сте вие, хора,
които в тези мрачни пущинаци
под сянката на многолетни клони
оставяте нехайно да протича
пълзящият вървеж на часовете —
ако сте виждали охолни дни,
ако сте слушали черковен звън,
ако сте сядали на сватбен пир,
ако сте бърсали сълза на радост,
разтърсени от тази рядка сладост:
да се смилиш, да се смилят над теб,
пред вас да бъде кротката любезност
защита моя; и със таз надежда,
почервенял от срам, аз скривам меч!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Да, виждали сме други дни и ние
и викал е и нас черковен звън,
на сватбен пир били сме и клепачи
сме бърсали от влага милосърдна —
и затова седни и разполагай
със всичко туй, което помощта ни
на нуждата ти може да предложи!
ОРЛАНДО
О, щом е тъй, почакайте минута,
дордето изтърча като кошута
сърненцето си малко да нахраня:
оставил съм тук близо грохнал старец,
изминал от привързаност към мене
безкраен път; и докогато той,
измъчен от глада и възрастта,
не бъде подкрепен, във таз уста
троха не ще поставя!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Доведи го!
Не ще докоснем дотогаз храната.
ОРЛАНДО
О, Бог да ви плати за добрината!
Излиза.
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Ти виждаш, драги Жак, че на света
не сме нещастни само ние тук —
около нас театърът безкраен
играел много по-печални драми
от нашата!
ЖАК
Да, този свят е сцена,
където всички хора са актьори
и всеки има миг, във който трябва
да влезе и излезе; и играе
различни роли, тъй като животът
е в седем действия: кърмаче първо,
което плаче и повръща в скута
на дойката. След туй момченце сутрин
с лъщящи бузки, с чантата на гръб,
което неохотно, като охлюв
отива на училище. След малко
печален влюбен, който, сякаш пещ,
въздиша над сонета си горещ
за нечий нежен лик. След миг войник,
наперен, със мустак на леопард,
ругаещ върло, бърз на крамоли,
готов заради славата да скочи
в топовно гърло! А след малко само
общински съдия, коремче пуснал,
натъпкал се добре с петел-подарък,
но строг, с брада подкастрена прилично,
и хубаво заучил своя текст
от важни глупости. След туй палячо,
по чехли, със кесия на колана
и очила на края на носа,
танцуващ в гащите от младини,
сега широки за пищяла мършав,
и мъжкия си глас обратно върнал
към детското пискунче… И накрая
на тази чудновата пъстра драма
последна роля: странно същество
в повторно детство, с изличена памет,
без зъби, без очи, без слух, без всичко!
Влиза отново Орландо, носейки Адам.