Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Когато той влезе в кухнята, тя вече бе разляла бульона в чиниите. Торбичката бе прибрана под полите на дрехата му.
Докато посръбваха бульона, разговорът се върна към спомени от миналото. Трр-тулкож си тръгна след близо един тентарк, но тя така и не го попита за загадъчната кутия.
Може би така беше по-добре, реши тя, докато миеше чиниите и ги прибираше в сушилнята. Стигаха й неприятностите от последните няколко завъртания. Подозираше, че няма да се свърши с тях. Може би същото важеше и за Трр-тулкож.
Мина доста време, преди гласът на Трр-тулкож да достигне до него — притаения в мрака на сивия свят.
— Всичко е наред. Оправихме се.
Трр’т-рокик се промъкна предпазливо към границата на светлия свят. Бяха някъде на открито, над тях се простираше небосводът на Оакканв. Зад него беше къщата на Трр-пификс-а.
— За един стоудар си помислих, че са ни спипали — оплака се той на Трр-тулкож. — Когато я видях да те гледа, след като беше извадил кутията. Все още се чудя защо така и не те попита за нея.
— По-добре да ме беше попитала — изсумтя Трр-тулкож. — Пък и рано или късно тя ще узнае всичко.
— Само ако успеем — заяви мрачно Трр’т-рокик. — В противен случай е по-добре да не знае нищо.
— Все още съм на друго мнение — рече Трр-тулкож. — Още повече, след като я видях. Тя не е изморена, Трр’т-рокик. Тя е разтревожена, уплашена и засрамена. Но най-вече уплашена. Дава си сметка, че здравата го е загазила и че е цяло чудо, дето я пуснаха да се прибере. Рано или късно ще осъзнае, че свободата й се дължи на ужасна и срамна сделка.
Трр’т-рокик завъртя недоволно език. Принудителният край на годежа между Трр-гилаг и Клнн-даван-а…
— Ама че неприятна история… — промърмори той.
— Но не чак толкова, колкото си представя тя — упорстваше Трр-тулкож. — Можеше да разсееш част от страховете й и същевременно да я уведомиш, че си на нейна страна.
Трр’т-рокик погледна назад, към къщата на Трр-пификс-а, вече почти скрита зад едно вимисово дърво.
— Тя не иска да ме види, Трр-тулкож. В представите й аз съм мъртвец, който вече не участва в играта. Тя ненавижда това, в което съм се превърнал.
— Това не е ненавист, Трр’т-рокик — възрази меко Трр-тулкож. — Това е страх. Страх от промените, които би внесло в живота й старейшинството.
— Може и така да е. И все пак е странно, знаеш ли. Едва ли е имало и десетина момента в съвместния ни живот, когато да я е било страх от нещо. Започвам да си мисля, че този страх може да се превърне в основната движеща сила в нейния настоящ живот.
— Тогава иди при нея — посъветва го Трр-тулкож. — Иди, все още сме в обсега. Можеш да запълниш пропастта, която ви разделя, и двамата да се съберете отново — като съпруг и съпруга.
В продължение на няколко удара Трр’т-рокик почти бе готов да се поддаде на изкушението. Да погледне отново в лицето на Трр-пификс-а и да почувства погледа й върху своето. Не да я наблюдава тайно от разстояние, докато тя следва рутината на ежедневието, без той да е при нея.
Не, Трр-пификс-а не искаше само да разговаря с него. Тя искаше той да я докосва, да я прегръща, да я държи в обятията си. Искаше неща, които никога вече не би могъл да й даде.
А щом не можеше да получи това, тя не би пожелала друго. Беше дала съвсем ясно да се разбере.
— Не можем да си позволим да рискуваме — промърмори той, докато продължаваха да се отдалечават. — Трр-пификс-а знае, че е далеч извън обсега на моята основна точка. Ако отида при нея, ще трябва дай разкажа за това — той посочи с език кутийката — и да призная, че съм я наблюдавал.
— Но тя ще те разбере.
— Най-вероятно няма — възрази Трр’т-рокик. — По-скоро появата ми ще има драматичен обрат и тогава едва ли ще можем да разчитаме, че нашата малка тайна ще си остане тайна. Нали видя всички тези старейшини, дето се навъртаха около къщата — една погрешна дума, уловена от някоя ушна цепка, и върху нас, като дъжд от камъни, ще валят кланови и родови водачи. И тогава вече ще видиш какво значи беда.
— Опасявам се, че си прав. — Трр-тулкож нервно премести език.
— Разбира се, че съм прав — отвърна Трр’т-рокик. — Тогава теб ще те затворят някъде, а мен ще ме приберат отново в родовия храм и няма да успеем да открием измамниците, които й сториха всичко това.
Трр-тулкож се огледа.
— Поне разполагаме с имена, с които да започнем.
— Ако въобще ни свършат някаква работа. От канцеларията на Върховния така и не успяха да ги проследят.