Игра на часове

Кайл веднага насочи цялото си внимание към Мишел.

— Завърших сред първенците на курса — гордо обяви той. — Исках да остана в щата, затова работих няколко години в болницата на Вирджинския университет, после станах асистент в онкологичната клиника. По някое време обаче ме уволниха и сметките почнаха да се трупат. Точно тогава тук се откри свободно място. И ето ме в моргата. Слава богу — саркастично добави той.

— Не всеки би се справил с такава професия — каза Мишел.

— Да, така е — самодоволно заяви Кайл. — Освен това съм личен асистент в кабинета на доктор Диас. Тя е там в момента, приема пациенти. Всъщност ме нае и на двете места. Понякога се чувствам като жонгльор с това търчане напред-назад, но поне двете служби са свързани. А по тия места не са чести смъртните случаи, налагащи аутопсия. Само че положението може да се промени, нали? Изведнъж ни се струпа толкова много. Райтсбърг расте не на шега. Да, драга.

И при тия думи Кайл се усмихна.

Докато вървяха след него, Мишел, Уилямс и Кинг си размениха презрителни погледи.

Кабинетът на Силвия се оказа точно такъв, какъвто си го представяше Мишел. Много чист и спретнат, украсен с вкус, поне доколкото е възможно за морга, с усет за женско докосване, което донякъде разсейваше студената антисептична атмосфера, властваща навсякъде другаде из сградата. На закачалката до вратата висяха дамски жакет, грамадна чанта и шапка. Отстрани на пода бяха оставени чифт обувки с високи токчета.

— Много е особена.

Мишел се озърна и видя, че Кайл се усмихва.

— Приемната за пациенти е същата. А шефката не обича да работи в залата за аутопсии, макар че мястото не е много стерилно — всъщност доста е мръсничко. Имаме съблекалня, където си слагаме престилките и защитните очила, но понякога ми се струва, че би предпочела да се преоблича тук, за да не замърси уликите. Мене ако питате, само си трови живота.

— Напротив, за мен е много приятно да чуя, че все още има хора, отдадени на професията си — сухо каза Кинг.

Докато Кайл висеше край вратата, очаквайки шефката си, Мишел плъзна поглед из стаята. На рафта зад бюрото на, Силвия имаше няколко снимки на мъж — сам или със Силвия. Тя взе една и с въпросителна физиономия я показа на Кинг.

— Това е Джордж Диас, покойният й съпруг — обясни той.

— И все още държи негови снимки в кабинета си?

— Навярно много го е обичала.

— А защо вече не се срещаш с нея? — шеговито подхвърли Мишел. — Скарахте ли се?

— Ти си ми делови партньор, а не психоаналитик — отвърна той.