Игра на часове

— Знам — изхъхри Уилямс. — Изповръщаха си червата върху униформите, дявол да ги вземе. Хвръкна ни целият месечен бюджет за пране.

Полицейският шеф почваше да позеленява, но доблестно стоеше на място.

Мишел усети, че диша забързано и спазматично. Както бе обещала Силвия, обонянието й вече отслабваше. Тя отново сведе очи към трупа.

— Не виждам очебийни рани. Удушена ли е била? — попита тя.

Силвия поклати глава.

— Точно това проверих най-напред. След като при нормално осветление не забелязах белези по шията, използвах лазер. Допусках, че може да има следи в подкожните слоеве, но не открих нищо съмнително. А подезичната кост, щитовидният и пръстеновидният хрущял не бяха смачкани. Обикновено те се повреждат при удушаване. — Тя наведе поглед към трупа на неизвестната. — Направихме анализи за сексуално насилие. Резултатът е отрицателен. Убиецът не е имал за цел изнасилване. Тъй като спазвах обичайния ред за аутопсия, открих причината за смъртта едва към края, дотогава всичко беше пълна загадка. — Тя строго се озърна към Уилямс. — Тод, по това време вече те нямаше.

Уилямс я изгледа безпомощно.

— По дяволите, Силвия, правя каквото ми е по силите, разбираш ли? Недей да ме притискаш.

— Не ни дръж в напрежение, Силвия — възкликна Кинг. — Обясни как е била убита. На нормален човешки език, ако може.

— Някой е пъхнал в устата й револвер двайсет и втори калибър, после е стрелял под ъгъл около седемдесет и пет градуса. Куршумът е заседнал в мозъка. Забелязах по зъбите й някакъв странен налеп. Не беше от изстрела — това би издало веднага какво е станало. Убиецът сигурно е избърсал зъбите и устата с почистваща течност, за да премахне уликите. Раната в устата се е затворила при обгарянето с нажежените газове от изстрела. Рентгеновата снимка обаче разкри заседналия куршум. Ние винаги правим рентгенограма преди аутопсията, но имахме проблеми с обработката, затова започнах, без да изчакам снимките. След като я разрязах, открих раната и куршума. Когато получихме рентгеновите снимки, на тях всичко се виждаше съвсем ясно.

— Изстрелът в устата не е ли типичен метод на самоубийство? — обади се Мишел.

— Не и при жените — възрази Силвия. — Това е класически пример за противоречието между Марс и Венера, между тестостерона и естрогена. Мъжете се самоубиват с огнестрелно оръжие или примка. Жените предпочитат отрова, свръхдоза наркотици, прерязване на вените или задушаване с газ. Освен това върху ръцете й нямаше следи от барутни частици.

Кинг замислено промърмори:

— Убиецът би трябвало да знае, че колкото и да я прикрива, причината за смъртта рано или късно ще стане известна.

— И още една интересна подробност — каза Силвия. — Жената не е била убита в гората. Убита е другаде, в някаква сграда, а по-късно тялото е пренесено там. Най-вероятно с кола, увито в найлон.