Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Хари я погледна в очите.
— И преди съм защитавал виновни, това е част от професията. Като съдия съм виждал виновници да излизат на свобода, а понякога невинни хора да влизат зад решетките и най-често съм бил безсилен да променя тази несправедливост. За Джуниър обаче твърдо вярвам, че не е извършил престъплението по една проста причина: клетникът просто не е наясно какво да прави с пари, бижута и банкови облигации за двеста хиляди долара. Все едно аз да спечеля сребърен олимпийски медал в гребането за четворка жени с кормчия.
Мишел го погледна с изненада, защото имаше точно такъв медал.
— Да, скъпа — призна смутено Хари, — проучих те. Дано не ми се сърдиш. — Той я потупа по ръката и продължи: — Със сигурност се знае, че Джуниър е некадърен крадец. Ето един типичен пример: преди години открадна акумулатори от местния сервиз, но не си направи труда да ги извади от каросерията на камиона си, когато го откара на ремонт в същия сервиз. Тази малка грешка му струваше шест месеца на топло и доказва пълна липса на умения в престъпната сфера.
— Е, може с годините да е събрал опит — каза Кинг.
— В строителния бизнес му върви както никога досега. Жена му също печели добре. Строят нова къща в Албемарл. Защо му е да ограбва Батъл?
— Може да са му трябвали пари за новата къща — каза Кинг. — Но ако не е той, значи някой полага големи усилия да го натопи. Защо?
Хари имаше готов отговор.
— Той работеше там, което автоматично го прави заподозрян. Престъпникът може да е взел инструментите, обувките, панталоните и ръкавиците от фургона, където в момента живее Джуниър със семейството си. Паркиран е насред пущинака и вътре често няма жива душа. — Хари добави: — Най-много обаче ме безпокои отпечатъкът. Само специалист може да го фалшифицира.
— Какво ще кажеш за семейството му? — попита Мишел.
— Три деца, най-голямото на дванайсет години. Жена му е Лулу Оксли.
— Лулу Оксли? — повтори Мишел.
— Управителка на мъжки клуб, наречен „Афродизиак“. Всъщност веднъж чух от нея, че има и дял от бизнеса.
— Шегуваш се — каза Мишел. — „Афродизиак“?
— Чувал съм, че вътре било доста приятно… нали разбираш, не някаква долна кръчма с полуголи танцьорки — обясни Хари и бързо добави: — Разбира се, никога не съм влизал там.
— Точно така — потвърди Кинг.
Мишел го погледна.
— Моля те, само не ми казвай, че ти си влизал.
Той се поколеба, после смутено призна:
— Само веднъж. За ергенската вечер преди сватбата на един приятел.
— Аха — промърмори Мишел.
Кинг се приведе напред.
— Добре, може Джуниър да не е замислил престъплението. Ами ако някой му е дал съвет? Нека си представим: човекът знае, че Джуниър има достъп до дома на Батъл, и го убеждава да действа. Уликите са много сериозни, Хари.
— Да, наистина има улики срещу него — не отстъпваше Хари. — И то прекалено много.
Кинг не изглеждаше убеден.
— Добре, какво искаш от нас?
— Поговорете с Джуниър. Изслушайте неговата версия. Посетете семейство Батъл.
— Добре, ами ако проверим всичко и не намерим за какво да се хванем?
— Тогава ще поговоря с Джуниър. Ако продължава да твърди, че е невинен, нямам друг избор, освен да застана на неговата позиция. Но ако прокурорът му предложи лека присъда в замяна на самопризнание… е, тогава ще трябва сериозно да си поговорим. Джуниър е бил в затвора; едва ли гори от желание да се върне там.
Хари подаде на Кинг папка с подробностите по случая. Ръкуваха се, после адвокатът се завъртя към Мишел и пое ръката й.
— Трябва да кажа, че какъвто и хонорар да поискате, ще си струва, щом най-сетне успях да се срещна с тази чаровна млада жена.
— Караш ме да се изчервя, Хари.
— Приемам го като комплимент.
След като се сбогуваха с Хари и излязоха, Мишел каза:
— Много приятен човек.
— Добре, защото срещата с него може да се окаже единственото приятно нещо в целия случай.
Мобилният телефон на Кинг иззвъня. Той изслуша краткото съобщение и затвори.
— Беше Тод. Да вървим.
— Къде? — попита Мишел.
— На едно много забавно място, наречено морга.
8
Бледосиният фолксваген модел 1969 година пърпореше по един от страничните пътища, водещ към центъра на Райтсбърг. Зад волана седеше мъж по джинси, бяла спортна риза и мокасини. Бейзболната шапка беше прихлупена ниско над очите му, скрити зад слънчеви очила. Съзнаваше, че навярно прекалява с предпазните мерки. Повечето хора са толкова вглъбени в собствените си мисли, че не биха могли да опишат с кого са се разминали преди десет секунди.