Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Насреща му се зададе открит лексус. Когато Шон Кинг и Мишел Максуел отминаха и продължиха към моргата, човекът дори не ги погледна. Караше все напред със стария фолксваген, чийто километраж бе навъртял над триста хиляди километра. Някога колата бе излязла от поточната линия в яркожълт цвят. После бе сменила боята на няколко пъти, след като я откраднаха преди много години, а заедно с боята се сменяха и регистрационните номера. Междувременно опитни специалисти смениха фабричните номера. Сега никой не можеше да проследи откъде е дошъл фолксвагенът — също като огнестрелно оръжие, използвано от професионален престъпник. Това му харесваше.
Серийният убиец Тед Бънди също бе предпочитал фолксваген за своите смъртоносни набези от Източното до Западното крайбрежие, преди най-сетне да бъде екзекутиран. Той често споменаваше колко „товар“ е можел да носи в колата със свалена задна седалка, като под „товар“ имаше предвид умъртвени мъже и жени. Бънди хвалеше и невероятната икономичност на фолксвагена. Не било трудно да убие и да избяга, без да спира за презареждане.
Мъжът направи десен завой и спря на паркинга пред търговския център, посещаван от мнозина жители на малкия, но процъфтяващ Райтсбърг. Говореше се, че Бънди и други серийни убийци от неговия ранг денонощно обмисляли поредните си убийства. Подобни хора едва ли бяха срещали трудности в планирането. Казваха, че Бънди имал коефициент на интелигентност над 120. Е, мъжът зад волана надхвърляше 160. Беше член на „Менса“, всяка неделя решаваше с лекота кръстословицата на „Ню Йорк Таймс“; би могъл да натрупа състояние от телевизионни състезания, отговаряйки на въпросите, преди водещият да е довършил.
Истината обаче беше, че не трябва да си гений, за да издебнеш подходящи жертви; те са навсякъде. А напоследък ставаше дори по-лесно, отколкото по времето на Бънди — по причини, незабелязани за повечето хора, но напълно очевидни за него.
Човекът внимателно проследи как двама старци бавно излязоха от супермаркета и се настаниха в мерцедеса си. Записа номера на колата. По-късно щеше да го пусне в интернет и да открие домашния им адрес. Пазаруваха сами, значи най-вероятно нямаха постоянна прислуга, а децата им бяха пораснали и живееха другаде. Колата беше сравнително нов модел, следователно не разчитаха само на социалното осигуряване. Мъжът носеше каскетче с емблемата на местния кънтри клуб. Още едно потенциално находище на информация.
Облегна се назад и търпеливо зачака. В този оживен търговски център непременно щяха да се мярнат и други перспективни обекти. Можеше да консумира каквото си пожелае, без дори да извади портфейла си.
Няколко минути по-късно от аптеката излезе привлекателна жена на около трийсет години с голяма торба в ръце. Той плъзна поглед към нея и усети нов прилив на интерес, подклаждан от безпогрешния му нюх на убиец. Жената спря до банкомата край аптеката, изтегли пари и после извърши нещо, което би трябвало да се смята за смъртен грях в днешно време — хвърли разписката в кошчето, преди да се качи в яркочервен открит крайслер. Номерът на колата беше DEH JD.
Мъжът разгада буквите без затруднение — първите три бяха нейните инициали, а последните идваха от Jurist Doctor, тоест доктор по право. Облеклото й му подсказа, че държи на външността си. Ръцете, лицето и краката й имаха шоколадов тен. Ако работеше като адвокат, вероятно току-що се бе върнала от почивка или редовно бе посещавала солариума през зимата. Изглеждаше в отлична форма, с много добре развити прасци. Навярно тренираше постоянно, може би дори тичаше по пътеките из околните гори, предположи мъжът. Докато жената се качваше в колата, погледът му падна върху златната гривничка на левия й крак. Интересно, помисли си той.
Върху предната броня имаше тазгодишна лепенка на Американското адвокатско дружество, което подсказваше, че тя по всяка вероятност все още практикува. И не беше омъжена — не носеше венчална халка. А до лепенката на адвокатското дружество имаше разрешително за паркиране в много скъп и недостъпен за външни лица жилищен квартал на около три километра от търговския център. Човекът кимна доволно. Тия лепенки бяха много полезни.
Той слезе от фолксвагена, отиде до кошчето за боклук, демонстративно хвърли нещо в него и със същото движение прибра разписката от банкомата. Жената наистина бе постъпила глупаво. Със същия успех би могла да хвърли на боклука данъчната си декларация. Сега беше разголена, напълно открита за всякакво проучване.