Град на паднали ангели

което беше придружено потеглянето му), Джейс се приближи до нея в полумрака и я

придърпа към себе си. Тя сложи ръце на гърдите му и усети твърдите мускули под тениската

и туптенето на сърцето му. Очите му блестяха на слабата светлина.

— Съжалявам, че не мога да остана — прошепна тя.

— Не съжалявай — дрезгавата нотка в гласа му я изненада. — Джослин не иска да станеш

като мен. За което не я виня.

— Джейс — каза, малко озадачена от горчивината в гласа му, — добре ли си?

Вместо да й отговори, той я целуна, прегръщайки я силно. Притисна я до стената и тя усети

металната рамка на огледалото под гърба си, докато ръцете му се плъзгаха около кръста й и

нагоре под блузата. Обожаваше начина, по който я прегръщаше. Внимателно, но не

прекалено нежно, не толкова нежно, та да си мисли, че се владее по-добре от нея. И двамата

не можеха да контролират чувствата си един към друг и това й харесваше — харесваше й как

сърцето му биеше до нейното, харесваше й как въздишаше до устните й, когато отвръщаше на

целувката му.

Асансьорът спря със стържене и вратата се отвори. Зад нея тя видя празния неф на

катедралата; наредените в редица свещници по пътеката излъчваха бледа светлина.

Притисна се към Джейс, доволна, че светлината в асансьора е слаба и не можеше да види

собственото си пламнало лице в огледалото.

— Може би мога да остана — прошепна. — Само още малко.

Джейс не отвърна. Клеъри усети напрежението му и самата тя се напрегна. Беше нещо

повече от желание. Той трепереше и цялото му тяло се затресе, когато зарови лице в

извивката на врата й.

— Джейс — каза тя.

Тогава той внезапно я пусна и отстъпи. Бузите му бяха поруменели, очите му горяха

трескаво.

— Не! Не искам да давам на майка ти още една причина да не ме харесва. И без това вярва,

че съм копие на баща ми…

Откъсна се от нея преди Клеъри да успее да каже: „Валънтайн не е твой баща.” Обикновено

Джейс внимаваше и наричаше Валънтайн Моргенстърн по име, не казваше „баща ми”, ако

изобщо го споменеше. По принцип не повдигаха темата и Клеъри никога не беше споделяла

с Джейс притесненията на майка й, че той може би прилича на Валънтайн. Знаеше, че

самата мисъл би го наранила жестоко. Стараеше се двамата с майка й да не се виждат.

Джейс се протегна край нея и бутна вратата на асансьора.

— Обичам те, Клеъри — каза, без да я поглежда. Загледа се в църквата към редиците

запалени свещи, златните им отблясъци се отразяваха в очите му. — Повече от всякога —

той се отдръпна. — Боже! Повече, отколкото би трябвало. Знаеш това, нали?

Тя излезе от асансьора и се обърна към него. Искаше да каже хиляди неща, но той вече не я

гледаше и натискаше копчето за горните етажи на Института. Отвори уста да възрази, но

асансьорът вече потегляше и вратата се затвори с щракване. За момент Клеъри впери поглед