Град на паднали ангели

ръкавиците в джобовете си. — Както и да е, връзката ни не е нещо сериозно. Засега само си

играем.

Чувството на вина на Клеъри се стопи.

— Вие двамата не сте ли говорили… Сещаш се… за отношенията си?

Изабел изглеждаше ужасена.

— Не, разбира се — тя се прозя и протегна ръце над главата си като котка. — Добре, по

леглата. До утре, влюбени пиленца.

Тръгна си и след нея остана ефирен облак аромат на жасмин.

Джейс погледна Клеъри и започна да разкопчава униформата си, която прилепваше към

китките и гърба му и образуваше защитна обвивка над дрехите.

— Сигурно трябва да се прибираш.

Клеъри кимна неохотно. На първо място, да убеди майка си да й позволи да премине

обучение за ловец на сенки беше неприятно изживяване. Джослин се запъна като магаре на

мост и твърдеше, че цял живот се е опитвала да откъсне Клеъри от обществото на ловците на

сенки, което според нея било опасно — не само насилствено, спореше тя, но и самотно и

жестоко. Клеъри й беше отвърнала, че нещата са се променили, откакто Джослин е била

момиче, и че така или иначе Клеъри трябва да знае как да се защитава.

— Надявам се, че не го правиш само заради Джейс — беше казала накрая Джослин. — Знам

какво е да си влюбен в някого. Искаш да си навсякъде с него, да правиш всичко с него, но,

Клеъри…

— Аз не съм ти — беше отвърнала Клеъри, опитвайки се да овладее гнева си. — Ловците на

сенки не са Кръга, а Джейс не е Валънтайн.

— Не съм казала нищо за Валънтайн.

— Но това си мислеше. Валънтайн може и да е отгледал Джейс, но Джейс изобщо не

прилича на него.

— Е, дано е така — беше казала нежно Джослин. — Заради всички нас.

Накрая обаче се беше предала, като наложи някои правила: Клеъри нямаше да живее в

Института, а с нея в дома на Люк; всяка седмица Джослин щеше да получава доклад от

Мерис, за да се увери, че Клеъри напредва, а не само (както си мислеше Клеъри) гледа

влюбено Джейс или за каквото там се притесняваше. И Клеъри нямаше да спи в Института

— никога.

— Никакви преспивания при гаджето ти — каза твърдо Джослин. — Не ми пука, че живее в

Института. Не.

Гадже. Думата все още я шокираше. Дълго време беше вярвала, че е абсолютно невъзможно

Джейс да й стане някога гадже и да бъдат нещо друго, освен брат и сестра, което беше много

трудно и ужасно за преглъщане. Бяха решили, че ще е по-добре никога да не се виждат, а

това щеше да е равносилно на смърт. И тогава, като по чудо, бяха свободни. Оттогава бяха

минали шест седмици, но Клеъри още не беше свикнала с думата.

— Трябва да се прибирам — каза тя. — Почти единадесет е, а мама откача, ако стане по-

късно от десет.

— Добре — Джейс пусна униформата си, или поне горната й част, на пейката. Отдолу беше

с тениска; Клеъри виждаше знаците през нея, като мастило, прозиращо през мокра хартия.

— Ще те изпратя.

Институтът беше тих, докато вървяха през него. В момента нямаше гостуващи ловци на