Военна морга

Шофираше с поглед, неотлъчно вперен напред, и фаровете на приближаващата кола осветиха лицето му, свъсено в свойствената му гримаса на раздразнение, която често преминаваше в донякъде странен израз на недоумение. Обикновено привързаността, която изпитвах към него, ме изпълваше със съчувствие, но не и сега. Не и при тези обстоятелства. Не беше нужно да се преструвам, че съм разстроена.

— Какво друго сподели с Бригс — в допълнение към мнението ти по случая?

— Бригс видя същите неща, които и ти — отвърна Луси, понеже Марино не отговори. — Идеята не беше моя и не съм ги изпращала по имейла, просто за да сме наясно.

— Какво точно не си изпращала по имейла? — Но знаех какво е то, и скептичността ми растеше. Марино беше изпратил доказателства на Бригс. Случаят беше мой, а Бригс беше получил информация първи.

— Исках да знае — каза Марино, сякаш търсеше оправдание. — Какво трябваше да му кажа?

— Нищо не биваше да му казваш. Превишил си правомощията си. Случаят не е негов — отвърнах аз.

— Всъщност е — възрази Марино. — Посочи го здравният министър, а на практика това означава, че е нает от президента, което според мен означава, че е с по-висок ранг от всеки друг в тази кола.

— Генерал Бригс не е главният съдебен лекар на Масачузетс и ти не работиш за него. Ти работиш за мен. — Внимавах в подбора на думите. Опитвах се гласът ми да звучи благоразумно и спокойно, обичайно за мен в съдебната зала, когато враждебно настроен адвокат искаше да ме обезоръжи на свидетелското място; също и когато Марино беше на ръба да избухне с непристойни ругатни и затръшнати врати. — Центърът за сертифицирана съдебномедицинска експертиза е със смесена юрисдикция и понякога може да поема случаи в правомощията на федералните. Разбирам, че е объркващо. Съвместната инициатива между държавата, федералните управления и Масачузетския технологичен институт в Харвард е наша. Разбирам, че концепцията е безпрецедентна и сложна, и именно затова трябваше да ме оставиш да се оправя сама, вместо да ме подминаваш. — Опитвах се думите ми да звучат успокоително и обективно. — Проблемът с преждевременната намеса на генерал Бригс е в това, че нещата могат да излязат от контрол. Но станалото — станало.

— Какво искаш да кажеш? Какво е станало? — Марино вече не беше така самонадеян.

Долових нотка на безпокойство, но нямаше да тръгна да го спасявам от самия него. Нека помисли върху стореното, понеже инициативата беше негова.

— А кои са недотам добрите новини? — обърнах се аз към Луси.

— Виж последните три записа, включително и минутите, когато слушалките са били сваляни от бърза помощ, от полицаите, а тази сутрин и от мен, при огледа в лабораторията.

Екранът на таблета блестеше ярко с пищни цветове в тъмното. Кликнах върху иконката на първия видеофайл, който тя беше избрала. Видях видяното от мъртвия вчера в 3 часа и 4 минути — хрътка в черно и бяло, свита на кълбо върху синята кушетка във всекидневната с дъсчен под и килим в синьо и червено.