Военна морга

— Предполагам, че ти членуваш там — обърна се Марино към мен. — Може би имаш контактите, за да изискаш списък на гостите и програмата на събитието.

— Не съм член.

— Майтапиш се.

Не доуточних, че не съм спечелила Нобелова награда, нито „Пулицър“, и нямам докторска степен — само дипломи по медицина и право, а те не се брояха. Бих могла да му напомня и че в случая Академията нямаше никакво отношение, понеже всеки би могъл да наеме сградата. Нужни бяха единствено връзки и пари. Но не бях в настроение да давам подробни пояснения на Марино. Не е трябвало да се обажда на Бригс.

— Добри и недотам добри новини относно записите. — Луси се пресегна през облегалката и ми подаде таблета си. — Добра новина е, че на пръв поглед сякаш нищо не е трито, поне в последно време. Което би могло да е довод в полза на факта, че той е шпионирал. Логично е да предположим, че ако някой го е държал под око и ако това е свързано със смъртта му, то този някой би могъл да влезе в уебадреса му и да изтрие хард драйва и SD картата, преди някой да ги види.

— А защо да не изземе проклетото радио и слушалките от проклетото местопрестъпление? — обади се Марино. — Ако е бил следен, ако върху него е оказван натиск — който го е правил, може да му е видял сметката. Да бях аз, щях да грабна слушалките и радиото и да си продължа по пътя. Затова съм готов да се обзаложа, че записите са негова работа. И за минута няма да повярвам, че ги е правил някой друг. Обзалагам се и че това момче е било забъркано в нещо; каквато и да е била причината за екипировката за следене, той е бил единственият, уведомен за нея. Проблемът е, че липсват записи на извършителя, на онзи, който го е пречукал, а това вече говори много. Ако някой му се е изпречил, докато е разхождал кучето си, защо камерата в слушалките не го е записала?

— Не го е записала, понеже той не е видял лицето му — отвърна Луси. — Не е гледал към никого конкретно.

— Ако допуснем, че има лице, което е причинило смъртта му — напомних и на двамата.

— Така е — отвърна тя. — Камерата улавя всичко, което приносителят й погледне; тази камера върху лентата на наушниците е като трето око.

— Тогава онзи, който го е пречукал, е минал отзад — заключи Марино. — И го е направил така бързо, че жертвата не е успяла да се обърне. Или пък е убийство със снайпер. Може да е бил застрелян от разстояние. Стрела с отрова, например. Нали имаше някакви отрови, които предизвикваха кръвоизливи? Може да изглежда пресилено, но такива неща се случват. Нали помните онзи шпионин на КГБ, когото уболи с върха на чадър, намазан с рицин? Чакал на някаква автобусна спирка; никой нищо не видял.

— Бил е български дисидент, който работел за Би Би Си, и не е сигурно, че е било с чадъра, а ти навлизаш в дълбоки води без карта — казах му аз.

— А и рицинът не би причинил моментална смърт — отвърна Луси. — Така е при повечето отрови. Дори цианидният газ. Не мисля, че е бил отровен.