Военна морга
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
Бяха му се обадили, и то не прессекретарят, нито човек от Доувър, а някой по-висшестоящ. Сигурна бях, че Бригс е говорил с Вашингтон, след като Марино си е развързал езика, дал е воля на въображението си и му е наприказвал какво ли не, преди аз да имам възможност да кажа и дума. Марино не е трябвало да обсъжда инцидента в Кеймбридж, нито пък мен. Беше отключил нещо, което не разбираше, а той не разбираше много неща. Никога не е бил военен. Никога не е работил за федералното правителство и нищо не разбираше от международното положение. Представите му за бюрокрация и интриги се изчерпваха с избора на линия за поведение в местното полицейско управление, окачествяван от него като пълна глупост. Не проумяваше какво представлява властта — онази власт, която може да провали президентски избори или да предизвика война.
Бригс нямаше да предложи да изпрати транспортен самолет до Масачузетс, за да докара трупа в Доувър, ако не беше получил съгласие от Министерството на отбраната, или с други думи — от Пентагона. Било е взето решение, а аз не бях част от него. Качих се във фургона на паркинга, без да погледна Марино. Бях бясна.
— Разкажи ми за сателитното радио — обърнах се към Луси, решена да разнищя случая. Исках да разбера какво знаеше Бригс, или в какво са го убедили.
— „Сириус Стилето“ — каза Луси от тъмната задна седалка, а аз включих радиатора — на Марино, както винаги, му беше горещо, а ние замръзвахме. — Всъщност, обикновена памет за файлове с източник на енергия. Разбира се, може да работи като портативно сателитно радио, за каквото е и предвидено; трикът обаче е в слушалките. Не е кой знае какво, но технически са умно направени.
— С вградена миниатюрна камера и микрофон — включи се Марино, без да откъсва поглед от шосето. — Затова си мисля, че мъртвото момче е шпионирало някого. Как може да не е знаел, че в слушалките му има вградена система за аудиозапис?
— Може и да не е знаел. Може някой да го е шпионирал, без той да има и най-малка представа какво става — каза Луси, а аз долових, че двамата с Марино са спорили по този въпрос. — Обективът на камерата е монтиран върху лентата за наушниците, но върху самия ръб, и е незабележим. И да го видиш, не е задължително да се сетиш, че вътре има вградена безжична камера, по-малка от оризово зърно, и радиопредавател със същия размер, както и сензор за движение, който се изключва, ако деветдесет секунди не се случи нищо. Това момче се е разхождало с микро уебкамера, която записва върху хард драйва на радиото и върху допълнителна SD карта с осем гигабайта памет. Много е рано да се каже дали е знаел — с други думи, дали сам си е осигурил целия набор. Мнението на Марино ми е известно, но не съм съвсем сигурна.
— SD картата в комплект с радиото ли върви, или е добавена след покупката? — попитах аз.
— Добавена е. Има много празно място. Любопитна съм дали файловете периодично не са сваляни някъде другаде — на домашния му компютър, например. Ако успеем да се доберем до тях, ще разберем за какво става въпрос.
Луси каза, че видеофайловете, които е прегледала досега, не са помогнали особено. Подозираше, че мъртвият е притежавал домашен компютър, може би повече от един, но не беше открила нищо, което да ни насочи към неговото местожителство или идентичност.
— Запазеното върху твърдия диск и SD картата е от времето след пети февруари, този февруари — продължи тя. — Не зная дали това означава, че наблюдението е започнало тогава. По-вероятно е, понеже видеофайловете са големи и заемат много пространство на хард диска, да са били свалени някъде другаде и върху останалото на хард диска или SD картата да е презаписана нова информация. Затова може би разполагаме само със записи от последно време, но това не означава, че няма други.
— Тогава видеоклиповете може да са били сваляни дистанционно?
— Ако шпионирах някого, и аз бих постъпила така — отвърна Луси. — Щях да вляза в уебкамерата и да сваля дистанционно, каквото ме интересува.
— Възможно ли е записите да бъдат гледани в реално време? — попитах.
— Разбира се. Ако е бил шпиониран, достъпът е възможен и заинтересованият би могъл да се прикачи към уебкамерата му и да следи всяка негова стъпка.
— Да го преследва?