Възкресяване

— Трябваше да притежаваш фирмата, нали?! — продължи да съска. Стана ми гадно от тона ѝ. Тя сякаш предизвикваше татко, стремеше се да го извади от релси. — Кой като теб, а? Великият петролен магнат!

— Купих я преди злополуката с Кон — тихо промълви татко, без да откъсва поглед от масата. Пак беше пъхнал ръце дълбоко в джобове си. — През август. Двамата с теб прочетохме в „Алманах на стария фермер“, че зимата ще е снежна и студена — най-студената от Втората световна война насам, — и решихме да се възползваме. Ти направи изчисленията със сметачната си машинка.

Мама затрака още по-силно с чиниите.

— Вземи заем!

— Бих могъл, но Лора… чуй ме… — Той най-сетне вдигна поглед. — Май ще се наложи да вземем заем, за да изкараме до другата зима.

— Той ти е син!

— Знам, по дяволите! — изкрещя татко. Изплаших се, сигурно и мама се стресна, защото този път чиниите не издрънчаха, а се счупиха. Тя вдигна ръце, от едната струеше кръв. Показа му я също както немият ми брат показваше в клас картончета с „ДА“ или „НЕ“ и се сопна:

— Виж какво направи с твоя ина… — Едва сега забеляза, че седя върху купчината нарязани дърва в складовото помещение, и зяпам в кухнята.

— Марш навън! Бягай да си играеш! — извика ми.

— Лора, не си го изкарвай на Джей…

— Махай се! — отново извика тя. Така щеше да ми кресне Кон, ако не си беше загубил гласа. — Бог мрази шпионите!

И се разрида. Аз също се разплаках и избягах. Тичешком слязох по Методисткия хълм и прекосих шосето, без да се огледам. Нямах намерение да отида при пастора — бях толкова разстроен, че и през ум не ми минаваше да се посъветвам с него. Ако Патси Джейкъбс не беше на двора и не проверяваше дали са поникнали засетите през есента цветя, може би щях да продължа да тичам, докато припадна. Обаче тя беше навън и ме извика. Първият ми порив беше да продължа да тичам, но както вече споменах, бях възпитано момче и дори когато бях разстроен, запазвах добрите си обноски. Ето защо се спрях.