Възкресяване

Имаше и още нещо: Чарлс и Патси Джейкъбс притежаваха сексапил. Вече споменах, че Клеър и приятелките ѝ се влюбиха до уши в него, а не след дълго момчетата хлътнаха по нея, защото беше красива — русокоса, с мека гладка кожа и с плътни устни. Бадемовидните ѝ очи бяха зелени и Кони твърдеше, че е магьосница, защото всеки път, когато го погледнела, краката му се подкосявали. С тази си външност Патси Джейкъбс неминуемо щеше да стане жертва на одумки, ако не използваше само едва забележимо червило, което изглеждаше съвсем благопристойно, но тя беше само на двайсет и три и повече не ѝ беше необходимо. Младостта беше нейният грим.

Роклите, които обличаше в неделя, бяха дълги до коляното или до прасеца, макар че по онова време женските поли започваха драстично да се скъсяват. За вечерното училище носеше скромни блузи и панталони (според мама — от веригата за облекла „Шип енд Шор“). Въпреки това майките и бабите от паството я наблюдаваха изкъсо, защото като гледаха тялото ѝ под благопристойните дрехи, приятелите на братята ми забелваха очи и се преструваха, че са се опарили от котлон, който някой е забравил да изключи. В четвъртъците за софтбол тя играеше с момичетата и веднъж чух брат ми Анди (сигурно е бил на около четиринайсет) да казва, че да я гледаш как тича между базите само по себе си е религиозно преживяване.

За да свири и да участва в спортните състезания в четвъртък вечер, тя трябваше да води със себе си и малкия си син Мори. Беше кротко, послушно дете. Всички го обичаха. Доколкото си спомням, харесваше го даже Били Пакет — този млад бъдещ атеист. Малкият почти никога не плачеше. Дори да паднеше и да си ожулеше коленете, само се разхленчваше, но ако някое от по-големите момичета го гушнеше, млъкваше веднага. Като излизахме на двора, вървеше по петите на момчетата, а пък ако не можеше да следва темпото им, се лепваше като марка за каките, които се грижеха за него по време на уроците или го полюшваха в такт с музиката през песнопенията. Та оттам и прозвището му — Мори Марката.