Възкресяване

Хиперекстензия на шията, причинила разтягане на ларингеален нерв — такава беше диагнозата на доктор Рено. Виждал бил такива случаи и гарантирал, че до седмица, най-много две, Конрад щял да проговори, а до края на март щял да се възстанови напълно. Нямало нищо тревожно. И нямаше наистина, но за лекаря. Неговият глас си беше наред. Но не и гласът на брат ми. Април се изтъркаля, а Кон все още общуваше с жестове или с бележки. Настояваше да ходи на училище, въпреки че другите момчета го вземаха на подбив, особено откакто разреши проблема с участието в клас (поне донякъде), като написа „ДА“ на едната си длан и „НЕ“ на другата. Имаше и по-конкретни съобщения, написани с големи главни букви върху картони. Едно от тях, което съучениците му намираха за най-комично, беше „МОЖЕ ЛИ ДА ОТИДА ДО ТОАЛЕТНАТА?“

Кон сякаш приемаше добродушно подигравките, защото знаеше, че иначе ще станат по-жестоки. Но една вечер влязох в стаята, която делеше с Тери, и го заварих беззвучно да ридае, проснат на леглото си. Приближих се и го попитах какво му е. Тъп въпрос, разбира се, но нали в подобна ситуация трябва кажеш нещо, а аз можех да го изрека, защото не аз бях ударен по гръкляна от Щеката на съдбата.

— Махай се! — беззвучно произнесе Кон. Страните му и челото му, осеяно с новопоявили се младежки пъпки, пламтяха. Клепачите му бяха подути. — Махай се, махай се! — Последва изречение, което ме потресе: — Разкарай се, шибано копеле!

През тази пролет в косата на мама се появиха първите бели нишки. Един следобед, когато татко се прибра вкъщи, изглеждайки по-уморен от обикновено, тя му каза, че трябва да заведат Кон при специалист в Портланд.

— Чакахме достатъчно — добави. — Пет пари не давам какво разправя старият изкуфелник Джордж Рено — знам какво е станало, ти също знаеш. Самоувереното, нахакано богаташче е разкъсало гласните струни на момчето ни.

Татко уморено се тръсна на стол до масата. И двамата не забелязаха, че съм в помещението до входната врата, където си оставяхме обувките и връхните дрехи, и се преструвам, че си завързвам кецовете, но всъщност надавах ухо за разговора им.

— Не можем да си го позволим, Лора — промърмори той.

— Обаче си позволи да купиш „Хайръм Ойл“ в Гейтс Фолс! — изсъска тя; за пръв път я чувах да говори подигравателно и заядливо.

Баща ми се взираше в масата, макар че върху нея нямаше нищо освен мушамената покривка на червени и бели карета.

— Тъкмо затова не можем да си позволим. На ръба сме, Лора. Знаеш каква беше зимата.

Всички знаехме: беше топла. Ако доходите на семейството ти зависят от продажбите на горива за отопление, следиш термометъра между Деня на благодарността и Великден, като се надяваш червената чертичка да се задържи по-ниско.

Мама стоеше до мивката, ръцете ѝ бяха потопени в сапунената пяна и тя блъскаше чиниите, като че ли искаше да ги счупи, а не да ги измие.