Възкресяване
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-351-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Възкресяване». Краткое содержание книги:
И не сме сами.
— В днешно време почти всички се отдръпнаха от Бога — каза майка ми веднъж, когато в църквата имаше само шепа хора. — Но ще дойде ден горчиво да съжаляват.
През тези три години Братството на младите методисти също претърпя скромен ренесанс. В епохата Латур на заниманията на вечерното училище рядко присъстваха повече от дузина деца, като четири от тях носеха фамилното име Мортън: Клеър, Анди, Кон и Тери. Тогава бях твърде малък, за да ходя на тези занимания, затова Анди понякога ми биеше чимбери и ме наричаше щастливото овчарче. Веднъж попитах Тери какво са правили навремето в това училище, той сви рамене и с досада отговори:
— Пеехме, четяхме от Библията, обещахме никога да не пием алкохол и да не пушим цигари. Пасторът ни учеше да обичаме майките си. Каза ни, че котколиците ще отидат в ада, защото боготворят идоли, и че евреите обичат парите. И ако някой ни разказва мръсни вицове, да си представим, че Исус слуша.
При пастор Джейкъбс обаче на занятията идваха почти четирийсет деца на възраст между шест и седемнайсет, така че се наложи настоятелите да купят още сгъваеми столове. Причината за повишения интерес не беше механичният Исус, ходещ по водата — номерът бързо омръзна на другите, даже и на мен. Не вярвам да са повлияли и фотосите от Светите земи, които Джейкъбс беше закачил на стените.
Запалиха ни неговата младост и ентусиазъм. Да, имаше проповеди, но също игри и занимания на открито, защото (както той изтъкваше редовно) Исус е проповядвал най-вече на открито, което означаваше, че християнството е нещо повече от ходене на църква. Пак четяхме Библията, обаче по време на игра — например на музикални столове — и често някой падаше на пода, докато търсеше Второзаконие, глава 14, стих 9 или Тимотей 2:12. Голям смях падаше. Освен това в задния двор имаше бейзболно игрище, което пасторът оформи с помощта на Кон и Анди. Единия четвъртък момчетата играехме бейзбол и момичетата ни окуражаваха; следващия път момичетата играеха софтбол, а ние (надявайки се някои да са забравили, че ще играят софтбол, и да са с поли) ги окуражавахме.
Интересът на преподобния Джейкъбс към електричеството намираше приложение в неговите „беседи с младежта“. Един четвъртък се обади у нас и заръча Анди да отиде с пуловер на заниманията. Вечерта го помоли да излезе пред класа. Искал да демонстрира върху него бремето на греховете.
— Макар да съм сигурен, Андрю, че нямаш грехове — добави.
Брат ми смутено се усмихна и не продума.
— Не искам да ви плаша, деца, а да ви убедя — продължи Джейкъбс. — Някои пастори вярват в сплашването, но аз не съм от тях.
(От опит знаех, че хората казват тъкмо това, преди да ти смразят кръвчицата от страх.)
Той наду няколко балона и ни каза да си представим, че всеки тежи десет килограма. Вдигна първия:
— Този е лъжата. — Силно го потърка в ризата си и го допря до пуловера на Анди — балонът се закрепи, сякаш беше залепен. — Този е кражбата. — И залепи втория балон до другия. — А този е гневът.
Не съм съвсем сигурен, но мисля, че залепи седем балона на пуловера на Анди (ръчно плетен, с избродирани елени) — по един за всеки смъртен грях.
— Сега Анди носи седемдесет килограма грехове — добави Джейкъбс. — Тежък товар! Но кой избавя човечеството от греховете?
— Исус! — чинно отвърнахме в хор.
— Точно така. А сега вижте какво се случва, като помолите Исус за опрощение.
Извади игла и спука балоните един подир друг, включително онзи, който се беше отделил и се наложи да бъде залепен отново. Мисля, че на всички пукането на балони им хареса много повече от номера със статичното електричество.
Най-впечатляващата демонстрация, свързана с електрическия ток, беше изобретението му, наречено „Стълбата на Джейкъбс“. Представляваше метална кутия с размерите на сандъчето, приютило моята армия. От кутията стърчаха две жици, подобни на пръчките на стайните телевизионни антени. Щом пасторът включеше уреда в контакта (приспособлението работеше на ток от мрежата, а не на батерии) и щракнеше ключето, по двете жици като змии пропълзяваха ослепителни искри. На върха проблясваха най-ярко и изчезваха. Понякога Джейкъбс поръсваше жиците с някаква пудра и пълзящите искри се обагряха в различни цветове, при което момичетата удивено ахваха.
Този трик също илюстрираше някакъв религиозен принцип (поне според Джейкъбс), но да пукна, ако си спомням какъв. Дали не беше нещо за Светата Троица? Когато „Стълбата на Джейкъбс“ с разноцветните електрически искри, съскащи като разгневен котарак, не беше пред очите ни, тези екзотични идеи избледняваха и отшумяваха като мимолетна треска.