Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
Отначало тая работа не ми беше съвсем ясна, но малко по малко прогледнахме с Михалис. Харесали го бяха търговците от града, защото мълчи си човекът, не ги топи, преглежда им от време на време сметките чинно и прилежно, акъл даже ще даде за някоя гяволия — и си го предаваха те от ръка на ръка като павурче с ракия. Само че тия неща се вършат скришно, не се приказва и приятелства край тях не се завързват. Особено защото Парашкевов е набеден вече веднъж, бита карта значи. И за едни в града излиза, че той е човек полезен, ама само те си го знаят, пък други гледат, че ходи пет за четири, самотен, за смахнат го имат и дерогъзник. От трета страна обаче, той хем народ и човечество презира, хем първите мошеници в околията за ръчичка води.
Много се лъжеш, ако смяташ, че съвест ме е гризала, задето Парашкевов оправя чуждите криви дърва. Пък и сега не съм сигурен къде мошеничество е прикривал, къде просто е вършил счетоводни проверки. Въобще не сме го упреквали с Михалис, като сме си говорили насаме. Нали и той хляб трябваше да яде. Оттук смятахме, че му иде препитанието. Вярно — не е редовно и търговците сигурно не си бъркат дълбоко в кесиите, ама все пак по-добре от хич. Иначе откъде другаде? Едни домати си беше посадил човекът да си помогне на прехраната, пък ние ги зяносахме…
А харчлъкът му не беше голям на Коста Парашкевов. Много скромно живееше. Скромно, та бедно. То и вкъщи бе сиромашия, но не колкото неговата. Сутрин схруска една краставичка, на обед — два домата със сирене, вечерята му — циганска баница. Нали знаеш — ръснеш на една филия олио и чубрица, такава ми ти баница. От тоя род му беше яденето — като на послушник в манастир. През останалото време с чай се налива. То затова беше изтънял и дрехите му се ветрееха. Виж — ако даваше пари за нещо, за цигари беше. Ама цигарите тогава евтини. Много пушеше човекът. Някой път една от друга ги припалваше. Та покрай него и ние се привързахме към тютюна. И преди се бяхме кадили с Михалис, но по онова време да пуши ученик беше голямо провинение и ние се пазехме. А Парашкевов бележка не ни правеше. Да ти призная — и заради пушенето ходехме при него.
Някой път влезем в двора и докато ни забележи, гледаме го минута-две. Застанал пред някой буренак, най-често — пред нарязаните дърва за горене, вперил поглед в тях, стои и пуши. Наблюдава ги, изучава ги, не откъсва очи от нещо си там, ще кажеш, че змия го е смразила. Ама няма такова нещо. Бурена или дървата може и въобще да не ги вижда, ами мисъл го е хванала на това място и като дирек го е вдървила. Само фаса ще хвърли, като го припари по пръстите, и нова цигара ще запали. И усещах аз, че тъй е стоял преди да дойдем може би половин час, или час даже. Какво мислеше, какво разсъждаваше в такива моменти, спомени ли го налягаха или мечтаеше — не мога да кажа. Ама като сега го виждам как стои като омагьосан сред двора, пуши и мисли — и хич дори няма да ни усети, ако не го повикаме.
Чуе ли ни — усмихне се, тръсне коса, радостен сякаш, че се е развалила магията, и се разбърза чай да слага. А Михалис редовно носеше два пълни джоба — каквото е забърсал от дюкяна на баща си. Изсипе ги в една паница на масата, хрупаме тримата леблебия и лешници, пием чай и си говорим. По-точно — слушаме го.
V
Тогава Парашкевов ми се виждаше доста стар, едва ли не — дядо. Много грешат младите хора за годините на по-възрастни от тях. Защото, като си правя сега сметката, повече от четиридесет и пет не е бил. И като пресмятам още колко е лежал, колко време бе минало, откакто са го пуснали, излиза, че едни от най-добрите си години в затвора беше затрил. Пет години — толкоз му се събираха заедно със следствието. Иначе осем и половина била присъдата, ама го помилвали за добро поведение и го освободили предсрочно.
Затворнически истории Парашкевов разправяше охотно. За реда и порядките там, за съкилийници и надзиратели, а на нас с Михалис най-интересно беше това да слушаме. Дразнехме си ума и си представяхме какво ли не, защото хората обичат да им говорят за мъки и страхотии, ама да са далеч от тях. Парашкевов обаче никога не се оплакваше. Повече откъм смешната страна гледаше на затвора, майтапи си спомня, глупави случки с тоя и оня, като че ли е бил в увеселително заведение, а не е стъргал толкоз дни въшливите нарове. Вярно, общо взето лек жребий му се паднал. В началото карал на обикновен режим, ама, от една страна, не е политически, от друга — професията му подходяща, прехвърлили го да помага в сметководството на Централния затвор и повечето време изкарал там.