Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 250
Перейти на страницу:

— Защо, господине, по еди-коя си река в Германия не е развито корабоплаване?

Забравих за горното течение на Дунава ли ставало дума или за друга някоя река. Парашкевов веднага отговорил:

— Защото в тоя район има много прагове — затова!

— Не е заради това — рекъл професорът. — Помислете още.

Напънал се нашият човек, замислил се и добавил:

— Бреговете там са стръмни, много скъпо ще излезе да се строят пристанищни съоръжения.

— Не, не — клати глава другият. — Изобщо неправилно мислите.

Взел му книжката — и двойка. Чак тогава разяснил работата.

— Вие мислите като инженер, колега, а не като икономист. А при нас като икономисти трябва да се научите да мислите. Вие ми разсъждавате за прагове и брегове, а отговорът е, че не е изгодно да се развива корабоплаване в тая област, рентабилно не е. Иначе, ако беше рентабилно, инженерите и с праговете щяха да се справят, и пристанища да построят.

И допълнил още защо не е изгодно — населението, да речем, малобройно, суровини няма, промишленост няма и прочие.

— Всичко зависи от гледната точка, момчета — продължи Парашкевов. — И по най-прост въпрос може да сгрешиш, ако заемеш неправилна гледна точка.

Много силно впечатление ми направи това разказче и както виждаш, запомнил съм го. Защото никой не беше говорил така сериозно с нас, а ние, шестнайсетина годишни, много-много не се бяхме замисляли за гледните точки. Не ме прекъсвай сега да споменаваш учителите. И те говореха сериозно, разбира се, но неща, дето са ги научили от книгите, а децата веднага усещат тая работа. Друго е да разправяш за себе си, както беше с Парашкевов, а разликата за младия човек е голяма. И докато сме се захласнали ние по тоя мъж, дето не сме и допускали, че е учил в университет, прехвърли той приказката към доматите.

— Представих си — вика — какво очаквахте вие, като ме забелязахте. Че ще ви погна, ще викам и ще бия. Но си представих и вашата гледна точка и хич не се учудих какво сте сторили. Нали съм бил на вашите години, нали ви знам от кой народ произхождате.

Ей в тоя момент истински се засрамих и за да кажа „чуш!“ на магарето, се обадих:

— Ама Михалис е грък. Истински…

Парашкевов малко се изненада, но не се забави да рече:

— Е, поне вие двамата доказахте, че гърци — българи не се различават много в това отношение.

Замълчахме ние и гледам — ушите на Михалис също пламнаха от срам и обида. И толкоз. Това му беше забележката на Парашкевов.

Обърна той да говори за други неща и уж все за себе си приказва, а и за нас всичко научи. Кои сме, що сме, учим ли, имаме ли родители, за гълъбарството и така нататък. То какво ли толкова имаше за научаване, ама каквото имаше, самички си го разправихме. Като станахме да си вървим, Парашкевов вика:

— Мога ли да ви помоля, момчета, за една услуга?

Още в оня момент на всичко бяхме готови за него. Виновни се чувствахме, задължени и ако беше рекъл, целия му двор щяхме да прекопаем. А то излезе дребна работа.

— Нали знаете склада на братя Коцакови — уточнява той. — Идете там при Тренчо Коцаков, ще ви даде един пакет, да ми го донесете. Ама не днес. И утре може. Ще ви напиша бележка. И не мислете, че кой знае какво има в пакета — книжа само.

Седна и написа бележката: така и така, господин Коцаков, неразположен съм и не мога да дойда да хвърля последен поглед на документите, както се уговорихме. Предайте ги на приносителите. Имам им пълно доверие! И подпис.

Ето това — „Имам им пълно доверие!“ — ни спечели окончателно с Михалис. Лесно свършихме работата, макар че Тренчо Коцаков се понамуси — не му беше драго, изглежда, тефтерите да излизат от фирмата. Ама ги даде. Така разбрахме и от какво припечелва Парашкевов.

Че нашите търговци са деветдесет и девет на сто мошеници, го знаят и малоумните. Частни ли са, държавни ли са — все тая, мошениците стоят и не мърдат. Само хватките им се променят малко. И това не е от днес. И тогава редом въртяха далавери. Акцизни стоки ще продават без бандерол, оборот ще скрият от данъчните, контрабандно нещо ако падне, пускат го тихомълком. И по-големи хитрини вършеха — хайде да не ги разчоплям сега. То да излъжеш държавата с книжа е лесно, ако не ти се струпа изневиделица данъчна ревизия. По-трудно е истинската си сметка да водиш, където законно и незаконно са се смесили като жито с къклица. А да държи по онова време някой в градеца счетоводител — рядкост беше. Къде ти — излишна заплата да плаща, че и до себе си да търпи човек, дето му знае бакиите и може да го улови за гушата. И чичовците самички действат. Пишат, бришат, едно скрито, две — покрито, докато се огелпят в сметките като пате в кълчища. Не е ставало всеки ден, да речеш, и не с всеки е ставало, но случвало се е. И какво, какво — изнамерили тогава шмекерите Парашкевов. На Парашкевов правата му отнети като финансист, ама главата не са му отрязали. А тя сече, сече — всяко число ще си иде по книгите, където му е мястото. И проверка да дойде — всичко при Тренчо Коцаков примерно ще е тип-топ.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)