Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Представих си — вика — какво очаквахте вие, като ме забелязахте. Че ще ви погна, ще викам и ще бия. Но си представих и вашата гледна точка и хич не се учудих какво сте сторили. Нали съм бил на вашите години, нали ви знам от кой народ произхождате.

Ей в тоя момент истински се засрамих и за да кажа „чуш!“ на магарето, се обадих:

— Ама Михалис е грък. Истински…

Парашкевов малко се изненада, но не се забави да рече:

— Е, поне вие двамата доказахте, че гърци — българи не се различават много в това отношение.

Замълчахме ние и гледам — ушите на Михалис също пламнаха от срам и обида. И толкоз. Това му беше забележката на Парашкевов.

Обърна той да говори за други неща и уж все за себе си приказва, а и за нас всичко научи. Кои сме, що сме, учим ли, имаме ли родители, за гълъбарството и така нататък. То какво ли толкова имаше за научаване, ама каквото имаше, самички си го разправихме. Като станахме да си вървим, Парашкевов вика:

— Мога ли да ви помоля, момчета, за една услуга?

Още в оня момент на всичко бяхме готови за него. Виновни се чувствахме, задължени и ако беше рекъл, целия му двор щяхме да прекопаем. А то излезе дребна работа.

— Нали знаете склада на братя Коцакови — уточнява той. — Идете там при Тренчо Коцаков, ще ви даде един пакет, да ми го донесете. Ама не днес. И утре може. Ще ви напиша бележка. И не мислете, че кой знае какво има в пакета — книжа само.

Седна и написа бележката: така и така, господин Коцаков, неразположен съм и не мога да дойда да хвърля последен поглед на документите, както се уговорихме. Предайте ги на приносителите. Имам им пълно доверие! И подпис.

Ето това — „Имам им пълно доверие!“ — ни спечели окончателно с Михалис. Лесно свършихме работата, макар че Тренчо Коцаков се понамуси — не му беше драго, изглежда, тефтерите да излизат от фирмата. Ама ги даде. Така разбрахме и от какво припечелва Парашкевов.

Че нашите търговци са деветдесет и девет на сто мошеници, го знаят и малоумните. Частни ли са, държавни ли са — все тая, мошениците стоят и не мърдат. Само хватките им се променят малко. И това не е от днес. И тогава редом въртяха далавери. Акцизни стоки ще продават без бандерол, оборот ще скрият от данъчните, контрабандно нещо ако падне, пускат го тихомълком. И по-големи хитрини вършеха — хайде да не ги разчоплям сега. То да излъжеш държавата с книжа е лесно, ако не ти се струпа изневиделица данъчна ревизия. По-трудно е истинската си сметка да водиш, където законно и незаконно са се смесили като жито с къклица. А да държи по онова време някой в градеца счетоводител — рядкост беше. Къде ти — излишна заплата да плаща, че и до себе си да търпи човек, дето му знае бакиите и може да го улови за гушата. И чичовците самички действат. Пишат, бришат, едно скрито, две — покрито, докато се огелпят в сметките като пате в кълчища. Не е ставало всеки ден, да речеш, и не с всеки е ставало, но случвало се е. И какво, какво — изнамерили тогава шмекерите Парашкевов. На Парашкевов правата му отнети като финансист, ама главата не са му отрязали. А тя сече, сече — всяко число ще си иде по книгите, където му е мястото. И проверка да дойде — всичко при Тренчо Коцаков примерно ще е тип-топ.