Грей [bg]

Тя извива очи и аз едва потискам желанието си да ѝ се скарам.

— Майка ми живее в Джорджия с новия си мъж, Боб. Вторият ми баща живее в Монтесино.

Аз, разбира се, знам всичко това от проверката на Уелч, но е важно да го чуя от нея. Устните ѝ омекват в нежна усмивка, когато споменава пастрока си.

— А баща ти? — питам.

— Баща ми е починал, когато съм била бебе.

В миг съм катапултиран обратно в кошмарите, виждам тяло, проснато на мръсния под.

— Съжалявам.

— Не го помня — признава тя и ме връща към настоящето. Изражението ѝ е ясно, ведро, и съм сигурен, че Реймънд Стийл е бил добър баща на това момиче. Връзката на майка ѝ с нея, от друга страна — това ще се разбере.

— И майка ти се е омъжила пак?

Тя се смее с горчивина.

— Може да се каже. — След като го казва, замълчава. Тя е сред малкото жени, които познавам, способни да седят мълчаливо. Това е чудесно, ала в момента не го искам.

— Не обичаш да говориш за себе си, нали?

— Ти също — парира тя.

„О, госпожице Стийл. Играта започна“.

С огромно удоволствие и подсмихване ѝ напомням, че вече ме е интервюирала.

— Помня някои доста интересни въпроси.

„Да. Попита ме дали съм гей“.

Думите ми оказват желания ефект и тя очевидно се чувства неловко. Започва да разказва за себе си и някои подробности се оказват ценни. Майка ѝ била непоправима романтичка. Жена с четири брака се надява надеждата да надвие опита. И тя ли е като майка си? Няма как да я попитам. Ако каже, че е така, тогава за мен няма надежда. А аз не искам това интервю да приключи. Прекалено добре се забавлявам.

Разпитвам я за пастрока ѝ и тя потвърждава предположението ми. Очевидно го обича. Лицето ѝ грейва, когато говори за него: работата му (той е дърводелец), хобитата му (обича европейски футбол и риболов). Предпочела да живее при него, когато майка ѝ се омъжила за четвърти път.

Интересно.

Тя изпъва рамене.

— Кажи ми за твоите родители — продължава в настъпление, за да отклони разговора от семейството си. Аз не обичам да говоря за своето семейство, затова ѝ казвам основни неща.

— Баща ми е адвокат, майка ми е педиатър. Живеят в Сиатъл.

— С какво се занимават брат ти и сестра ти?

За това ли иска да говорим? Отговарям кратко, че Елиът работи в строителството, а Мия е в готварско училище в Париж.

Тя слуша очарована.

— Чувала съм, че Париж е прекрасен — отбелязва замечтано.

— Париж е много красив. Била ли си там?

— Никога не съм излизала от Америка. — В гласа ѝ се прокрадва съжаление. Може да я заведа там.

— Искаш ли да отидеш?

„Първо Кабо, сега Париж? Стегни се, Грей“.

— В Париж ли? Разбира се, че искам. Но всъщност Англия е страната, в която мечтая да ида.

Лицето ѝ се озарява от вълнение. Госпожица Стийл иска да пътува. Защо точно Англия, питам аз.

— Това е родината на Шекспир и на Джейн Остин, и на сестрите Бронте, и на Томас Харди. Искам да видя местата, които са вдъхновили тези хора да напишат такива велики книги. — Очевидно това е първата ѝ голяма любов.