Кралица на кошмара

– Едва ли сте се домъкнали по това време само заради колбаса – казва той.

Има го и това, той казва на наденицата „колбас“.

– Портокаловият сок е много вкусен – усмихва се Кармел.

– Купувам от този без пулпа. Сега изплюйте камъчето. Трябва да ходя в магазина.

Гледа право в мен, когато го казва. Бях си наумил цяла серия въпроси. Вместо това изтърсвам:

– Трябва да разберем какво е станало с Анна.

Това е сигурно десетият път, в който му го казвам, и на него му е писнало да го чува точно толкова, колкото на мен да го изричам. Но сега трябва да ме чуе. Нуждаем се от неговата помощ, а той не е предлагал такава от нощта, когато се бихме с обиамана. Тогава Морфран измисли контрапроклятие, за да ме държи жив, понеже бях жертва на вуду магията, и помогна на Томас със защитните заклинания в къщата на Анна.

– Как е колбасът? – пита той.

– Става. Не съм гладен. Няма да спра да те питам.

Погледът му се премества към раницата ми. Никога не вадя камата пред Морфран. Нещо в държанието му ме кара да си мисля, че присъствието ѝ не е добре дошло. Томас прочиства гърло.

– Разкажи му за Мари ла Пойнт.

– Коя е Мари ла Пойнт? – питам аз, а Морфран хвърля на Томас поглед, който ме кара да мисля, че току-що си е изпросил домашен арест.

– Тя е… – Томас се разколебава под погледа на дядо си, но този път аз печеля. – Тя е ямайка и се занимава с вуду. Морфран говори с нея няколко пъти относно… твоя случай.

– Какъв е моят случай?

– Най-вече относно обиамана. За факта, че ядеше плът, че можеше да поглъща сила и есенция дори след смъртта; всмисъл, поглъщането на плът само по себе си е рядкост. Това, в което се е превърнал обиаманът след смъртта си, след като е изял баща ти, като се е свързал с камата и е започнал да се храни от нея – това го прави нещо като скапан еднорог!

– Томас! – прекъсва го ядосано Морфран. – Да му се не види!

Клати глава и мърмори „еднорог“ под носа си.

– Това, което е направил този призрак, е да хване едно древно изкуство и да го изкриви в нещо неестествено.

– Не съм искал да кажа, че… – започва Томас, но аз го прекъсвам.

– Какво каза твоята приятелка? – питам. – Мари ла Пойнт. Пита ли я за Анна?

– Не. Питах я за обиа. Питах я дали връзката между обиамана и ножа е прекъсната, дали може да бъде прекъсната.

Косъмчетата по тила ми настръхват, въпреки че сме водили този разговор и преди.

– И какво каза тя?

– Каза, че може, че е. Че ще бъде.

– Ще бъде? – почти изпищява Кармел, вилицата ѝ издрънчава в чинията. – Какво, по дяволите, значи това?

Морфран свива рамене и подава на Стела парче наденица, забучено на вилицата му, когато тя слага лапа на коляното му.

– Каза ли нещо друго? – питам.

– Да – отговаря той. – Каза същото, което се опитвам да ти обясня от месеци. Спри да си вреш носа, където не ти е работа, преди да си създадеш враг, който може да ти го отреже.