Училище за лоши момичета

Половината от момичетата използваха така нареченото „свободно време“ направо, за да се пъхнат в леглата, а другите слязоха долу в общата стая. Усамотих се в банята за няколко минути, просто за да си подредя мислите, след което слязох долу при тях. Веднага забелязах, че Джун вече е в центъра на вниманието. Когато отворих вратата, тя тъкмо им разказваше на висок глас, че според нея цялото това училище било пълна комедия. Беше избрала яркорозова униформа и приличаше на някакво диво цвете, изпъкващо на поляна със сини, кафяви и зелени цветя.

— Вземете например встъпителната реч на д-р Спайсър — каза тя. — Били сме опасни за самите себе си? Мразели сме се?

Произнасяше „Р“-то по типично френски начин. Беше сладко всъщност.

— Пълни глупости — продължи тя. — Е, не се съмнявам, че някои от вас, откачалки, мразите тялото си, защото сте прекарали твърде много време близо до хладилника, а мама и татко никога не са ви обръщали внимание. Само че това ни прави интересни всъщност.

— А тези белези, Джун? — попита едно от момичетата, което беше извърнало поглед при споменаването на думите мама и татко.

— Обичам белезите си — отвърна Джун сериозно. — Карат ме да се чувствам жива.

— Някой да е виждал Арден? — прекъсна я Кармен изведнъж.

— Не се притеснявай за Арден, тиквичке — отвърна Джун невъзмутимо, — тя вече няма проблеми. Ние сме тези, на които им предстоят проблеми. И то големи. Скоро нещата съвсем ще се оплескат.

— Защо? — попитах тихо. — Какво е станало миналия път?

— Не си мислете, че някой тук иска да ви помогне — също толкова тихо каза тя и всички напрегнахме слух. — Това е само заблуда. Защо смятате ни оставиха сами на закуска? Не мислете, че никой не ни е наблюдавал. Напротив, гледаха ни. Оценяваха ни.