Училище за лоши момичета

Опулих се.

— Не, не съм.

— Нима? Не значи ли всъщност извинението ти „Ето, казах, че съжалявам, спрете да ми го напомняте?“ И не значи ли „Съжалявам, че предизвиках този инцидент с дядо ми“ всъщност „Извиних се, не ме разпитвайте повече“?

— Това е малко цинична гледна точка — спокойно отбелязах аз.

А споменаването на дядо ми беше доста евтин начин да се опита да ме накара да говоря за десети юни. Само дето нямаше да ме подтикне да отворя тази тема, ако ще да застанеше и на челна стойка.

— Предварително ме извини за думите ми, но смятам, че си в положение, в което не си заслужила друго, освен цинично отношение.

— Уау, ама това е страхотен начин да започнеш терапия — погледнах я накриво аз и кръстосах ръце.

— Как се чувстваш в „Хидън Оук“ досега? — смени темата тя.

— Супер?

Д-р Зилинска се подсмихна, при което очилата й отново издадоха дразнещото си КЛИК.

— Сериозно, Анжела?

— Не знам. Какво точно искате да ви кажа?

— Знам, че ти е трудно, но се опитай да отговаряш честно на въпросите. Нека ти помогна. Повечето момичета биха казали, че са ядосани заради прекомерния контрол и ограничения, нервни заради неизвестното им бъдеще и несигурни в отношенията си една с друга. Това важи ли и за теб?

— Ммм, по-скоро важи направо за последните десет години от живота ми.

— Също така, смятам на базата на биографията ти тук, че ти си доста по-способна да се справяш в трудни ситуации, отколкото голяма част от останалите момичета. Вярно ли е?

Бях мислила доста по този въпрос.

— Да, по-силна съм от тях.

— И въпреки това, смея да отбележа, че нямаш вид на момиче, уверено в способностите си и силата си. Не си горда с нея. Крехката ти стойка го издава. Прекрасната ти коса. Прекаленото ти вманиачаване във външния ти вид. Нежното изражение на лицето ти. Всичко това те издава. Мислиш ли, че другите момичета не са забелязали това разминаване?

— Нямам идея. Трябва да попитате тях. И не мисля, че има чак такова разминаване. Сега бих искала да знам кога и как мога да се срещна с директорката?

Тя погледна изненадано.

— Директорката? Недей да мислиш за нея. Тя се занимава с административните въпроси около училището и често пътува за срещи извън щата. И не се опитвай да избягаш от темата. Не съм сляпа, за да не видя, че си вманиачена по външния си вид, нали така?

— Майка ми винаги е ценяла високо красотата. Предполагам, че съм го прихванала от нея.

— Може би, но освен това, външният вид е нещо, което можеш да контролираш. Носи ти успокоение, след като животът многократно се е изплъзвал от ръцете ти.

Извъртях очи.

— Да, външният ми вид е нещо, което мога да контролирам сама. Забележителна мисъл наистина.

— Предполагам доста ти тежи фактът, че не можеш да разполагаш с дрехите и личните си вещи?

— Гел душът ви не струва. Дори няма балсам. Смятам, че с купищата пари, които получавате от многобройните разочаровани родители, можете да осигурите поне балсам за коса.