Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Дипломирането не бе единственото нещо, което щеше да се случи на следващия ден.
— Али — каза Хана, като се изправи толкова рязко, че събори една от ароматизираните свещи, поставени върху масата на верандата. — Трябва да поговоря с теб.
Но Али не й обърна никакво внимание, сякаш Хана дори не си бе отваряла устата.
— Мама ми беше ядосана, защото аз… Отново изпрах хокейния екип с нейното бельо. — Каза тя на другите момичета.
— Нима ти се ядосва заради това? — Емили я изгледа недоверчиво.
— Али! — Хана размаха ръце пред лицето на Али. — Трябва да ме изслушаш. Ще ти се случи нещо ужасно. И ние трябва да го спрем!
Али погледна към Хана и примигна. После сви рамене, свали панделката от главата си и разтърси коса. Отново се обърна към Емили.
— Познаваш мама, Ем. По-стриктна е и от Спенсър.
— На кого му пука за майка ти? — изпищя Хана. Кожата й беше гореща и сърбеше, сякаш е била ужилена от милион пчели.
— Познайте къде ще спим утре вечер — тъкмо казваше Спенсър.
— Къде? — Али се наведе напред и се облегна на лакти.
— В хамбара на Мелиса! — извика Спенсър.
— Супер! — възкликна Али.
— Не! — изпищя Хана. Тя се качи по средата на масата, за да ги накара да я видят. Как така не я забелязваха? Та тя беше дебела като морска крава. — Момичета, не можем да го направим! Ще трябва да направим нашето парти с преспиване някъде другаде. Някъде, където има и други хора. Където е безопасно.
Чувстваше се така, сякаш мозъкът й се кани да експлодира. Може би вселената наистина се е пречупила по някакъв начин и тя наистина се е върнала в седми клас, точно преди Али да умре, като е запомнила всичко, което знае за бъдещето. И има възможността да промени нещата. Би могла да се обади в роузуудската полиция и да им каже за ужасното си предчувствие, че на следващия ден с най-добрата й приятелка ще се случи нещо. Би могла да огради изкопа в задния двор на семейство Дилорентис с бодлива тел.
— Може би дори не трябва да правим парти с преспиване — трескаво избъбри Хана. — Може би трябва да го отложим за някоя друга нощ.
Най-накрая Али хвана Хана за китката и я издърпа от масата.
— Престани — прошепна тя. — От нищо се опитваш да направиш нещо.
— От нищо нещо ли? — възмути се Хана. — Али, утре ти ще умреш. Ще избягаш от хамбара по време на нашето парти с преспиване и просто ще… изчезнеш.
— Не, Хана, чуй ме. Това няма да се случи.
Хана бе завладяна от някакво лепкаво чувство.
Али я гледаше право в очите.
— Н-няма ли? — заекна тя.
Али докосна ръката на Хана. Това бе успокоителен жест от типа, който бащата на Хана използваше, за да я утешава, когато беше болна.
— Не се тревожи — каза меко Али в ухото на Хана. — Аз съм добре.
Гласът й прозвуча толкова близо. Толкова истински. Хана примигна и отвори очи, но вече не се намираше в двора на Али. Лежеше по гръб в някаква бяла стая. Над нея блестяха силни флуоресцентни лампи. Тя чу един писукащ звук някъде отляво и непрекъснатото съскане на въздуха в някаква машина, вътре — вън, вътре — вън.
Отнякъде изплува неясна фигура. Момичето имаше сърцевидно личице, ясни сини очи и изключително бели зъби. Тя нежно докосна ръката й. Хана се опита да фокусира погледа си. Изглеждаше така, сякаш…
— Добре съм — отново се чу гласът на Али, но Хана вече не усещаше дъха й на бузата си. Тя си пое дълбоко въздух. Сви ръцете си в юмруци и пак ги отпусна. Опита се да се съсредоточи върху този миг върху тази действителност, но постепенно всичко избледня — всички звуци, всички миризми, усещането за ръката на Али, която докосва нейната.
След това остана само мрак.
5.
Това означава война
В късния неделен следобед, когато Ариа напусна болницата — състоянието на Хана не се беше променило, — тя се изкачи по неравните стълби на кооперацията в Стария Холис, където живееше Езра. Апартаментът му в сутерена се намираше само на две пресечки от къщата, в която Байрън живееше с Мередит, а Ариа все още не беше съвсем готова да отиде там. Тя не очакваше Езра да си бъде у дома и му беше написала писмо, в което му казваше къде се мести и че се надява да поговорят някой ден. Докато се опитваше да напъха бележката в пощенската му кутия, тя чу леко изскърцване зад гърба си.