Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— Трето — продължи госпожа Хейстингс. — Вие, момичета, ще се сдобрите.
Майка им извади две снимки от джоба на жилетката си. На едната Спенсър и Мелиса бяха съответно на четири и девет години, лежаха в хамака в бабината им крайморска вила в Стоун Харбър, Ню Джърси. Втората снимка пак беше с тях двете в същата къща, няколко години по-късно. Мелиса носеше една магьосническа шапка и пелерина, а Спенсър беше облякла гофрирания си бански костюм „Томи Хилфигер“ с цветовете на американското знаме. Беше обула любимите си черни кубинки, от които не се отказа, докато не й станаха толкова малки, че повече не можеше да изпъва пръстите си в тях. Двете сестри изнасяха фокусническо представление на родителите си; Мелиса беше фокусникът, а Спенсър бе прекрасната й асистентка.
— Намерих ги тази сутрин. — Госпожа Хейстингс подаде снимките на Мелиса, която им хвърли един бърз поглед и й ги върна. — Момичета, помните ли какви добри приятелки бяхте? Непрекъснато си бъбрехте на задната седалка на колата. Не искахте да ходите никъде, ако не сте заедно.
— Това беше преди десет години, мамо — каза отегчено Мелиса.
Госпожа Хейстингс погледна към снимката на Спенсър и Мелиса в хамака.
— Някога обожавахте морската вила на Нана. В морската вила бяхте приятелки. Затова решихме да отидем всички в Стоун Харбър днес. Нана не е там, но ние имаме ключове. Така че си стягайте багажа.
Родителите на Спенсър кимаха трескаво, а на лицата им грееше надежда.
— Това е абсолютна глупост — произнесоха в един глас Спенсър и Мелиса. Спенсър погледна към сестра си, изненадана, че двете мислят толкова еднакво.
Госпожа Хейстингс остави снимката на барплота и отнесе чашата си в мивката.
— Отиваме и това е окончателното ми решение.
Мелиса стана от масата, извила китката си под странен ъгъл. Тя погледна към Спенсър и за миг погледът й омекна. Спенсър леко й се усмихна. Може би точно това ще ги свърже, взаимното отхвърляне на наивните планове на родителите им. Може би Мелиса ще прости на Спенсър блъсването по стълбите и преписването на есето й. Ако го направи, Спенсър щеше да й прости думите, че родителите им не я обичат.
Спенсър погледна към снимката и се замисли за фокусническите представления, които изнасяха двете с Мелиса. След като приятелството им се развали, Спенсър понякога си мислеше, че ако произнесе някои от старите им вълшебни думички, те отново ще станат най-добри приятелки. Де да ставаше толкова лесно.
Когато отново вдигна поглед, изражението на Мелиса се беше променило. Тя присви очи и се извърна.
— Кучка — изсъска през рамо, докато се отдалечаваше по коридора.
Спенсър сви ръцете си в юмруци и отново се изпълни с гняв. Трябваше им много повече от магия, за да се сдобрят. Трябваше им истинско чудо.
3.
Собствената американска готика на Емили
Късно в неделя следобед Емили Фийлдс вървеше след една възрастна дама с уокър2 по движещата се платформа на международното летище в Де Мойн, влачейки след себе си опърпаната раница, в която носеше екипа си за плуване. Чантата бе натъпкана с всичко, което притежаваше — дрехите, обувките, двата й любими плюшени моржа, дневника й, айпода и всичките грижливо скътани писма от Алисън Дилорентис, с които просто не можеше да се раздели. Когато самолетът се издигна над Чикаго, тя се сети, че е забравила да си вземе бельо. Така се получи, защото се наложи да си стяга багажа набързо сутринта. Успя да поспи само три часа, беше изпаднала в шок при вида на тялото на Хана, което литна във въздуха, когато ванът я удари.
Емили пристигна на главния терминал и хлътна в първата тоалетна, която успя да намери, като се промъкна покрай една огромна жена с твърде тесни дънки. Взря се в размазаното си отражение в огледалото над мивката. Този път родителите й наистина го бяха направили. Бяха я изпратили тук, в Адамс, Айова, да живее при леля Хелене и чичо Алън. И то само защото А. бе разкрил Емили пред цялото училище, и защото майката на Емили я беше хванала да прегръща Мая Сен Жермен, момичето, което обичаше, на купона у Мона Вандерваал предишната вечер. Емили знаеше много добре каква е сделката — тя беше обещала да посещава „антигей“ програмата „Дървесна корона“, за да се отърве от чувствата си към Мая, иначе — сбогом, Роузууд. Но след това откри, че дори нейната възпитателка Бека от програмата „Дървесна корона“ не може да устои на истинските си пориви, и се отказа от всички уговорки.
2
Уред, подобен на рамка за ходене, използван от инвалиди. — Б.пр.