Стъклени къщи

— Тогава няма яйца и за двама ви.

Ева го погледна мрачно.

— Размяна?

Погледнаха се предизвикателно, размениха си тиганите и започнаха да си сипват.

Клеър тъкмо щеше да се присъедини, когато се чу звънецът на външната врата — весел звънлив звук. Не звучеше страшно, но Ева и Шейн замръзнаха и се спогледаха, а това вече си бе страшно. Шейн остави чинията си на мраморния плот, облиза мазнината от бекон по пръстите си и каза:

— Скрий я.

Ева кимна. Тя също остави чинията си на плота, хвана Клеър за ръка и набързо я поведе към килера — през една врата, полускрита в сянката на неуместно поставения хладилник. Килерът беше голям, тъмен и прашен, рафтовете бяха отрупани със стари консерви от сладки картофи и аспержи и стъклени буркани със стари сладка. Имаше лампа, но Ева не я включи. Тя се протегна зад една редица плодови консерви със съмнителен вид и натисна някакъв ключ. Последва стържещ звук, после изщракване и част от задната стена се отвори.

Ева я бутна настрани, протегна се, взе едно фенерче и го подаде на Клеър.

— Влизай вътре! — нареди тя. — Ще светна лампата тук, но ти не включвай фенерчето, ако чуеш гласове. Светлината може да се забележи през пролуките.

Клеър кимна, леко замаяна, и се наведе, за да пропълзи през малкия отвор в… голяма празна стая, с каменен под и без прозорци. Няколко паяжини по ъглите и много прах, иначе не беше зле.

Но когато Ева затвори вратата и я обгърна мрак, Клеър бързо светна фенерчето, отиде до най-близкия ъгъл и коленичи там, като дишаше тежко и учестено.

Само преди минута се смееха за бекона и яйцата и изведнъж… какво, по дяволите, се случи и защо в тази къща има тайна стая? Стая без други входове и изходи, доколкото можеше да прецени.

Дочу далечни гласове и бързо изгаси фенерчето. Лошо. Никога не се бе страхувала от тъмното, но през всичкото време не е чак толкова тъмно… имаше звезди, лунна светлина, улични лампи.

Тук цареше непрогледен мрак и тя замръзна при мисълта, че до нея може да се намира нещо, което се протяга да я хване, а тя не го вижда.

Клеър прехапа силно устна, стисна здраво фенерчето и се плъзна по стената, докато ръката й не докосна дървената врата, през която бе влязла. Покрай вратата се процеждаше малко светлина, слаб проблясък, но достатъчно, за да успокои тупкащото й сърце.

Гласове. На Шейн и нечий друг. Мъжки глас, по-плътен от този на Шейн.

— … дежурна проверка.

— Сър, тук не живее никой, освен тези в списъка. Само ние тримата.

Шейн звучеше покорно и почтително, което не бе типично за него. Не че го познаваше толкова добре, но той си бе отворко.

— Ти кой си? — запита гласа.

— Шейн Колинс, сър.

— Извикайте третия — каза гласът.