Стъклени къщи

Като измиха чиниите, подредиха приборите и изхвърлиха боклука, Ева вдигна от пода раницата на Клеър и я преведе през дневната, после по стълбите към втория етаж. На третото стъпало Ева се обърна разтревожена и попита:

— Хей, ще можеш ли да изкачиш стъпалата? Защото, нали…

— Добре съм — излъга Клеър. Глезенът адски я болеше, но тя искаше да види стаята. После, дори и да я изхвърлеха, искаше да поспи поне още веднъж в легло, колкото и старо и неравно да е то. До горе имаше тринайсет стъпала. Тя изкачи всичките, макар да остави отпечатъци от изпотените си пръсти по парапета, който Шейн не бе докоснал, когато се качи преди това.

Стъпките на Ева заглъхваха в скъпия овехтял килим на цветни шарки, който бе прострян по средата на лъснатия дървен под. На етажа се виждаха шест врати. Докато минаваха край тях, Ева сочеше и обясняваше:

— Първата врата е стаята на Шейн. На Майкъл е втората врата. И третата е негова, тя е с двойни размери. Следва голямата баня. Втората баня е на долния етаж, тя е нещо като резервна при спешност, когато Шейн е вътре и му трябва около час, за да си нагласи косата с пяна.

— Цуни ме! — извика Шейн зад затворената врата. Ева удари с юмрук по нея и поведе Клеър към последните две от поредицата. — Тази е моята. Твоята стая е в края.

Подготвена за разочарование, Клеър отвори вратата и изненадано пое дъх. Първо, бе огромна. Три пъти по-голяма от стаята в общежитието. Второ, беше ъглова, с три, цели три прозореца, на които сега бяха с пуснати щори и завеси. Леглото не бе с миниатюрен размер като в общежитието, а с голям матрак, с големи дървени колони по краищата, тъмни и солидни. На едната стена имаше гардероб, достатъчно голям да събере, ами четири или пет пъти повече дрехи, отколкото Клеър някога е имала. Плюс килер. Плюс…