Стъклени къщи
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Morganville Vampires #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321296
- Переводчик: Катя Радославова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стъклени къщи». Краткое содержание книги:
Той се замисли върху думите й, загледан втренчено в нея; бе от хората, на които им личи, когато мислят. Бе страшничко, макар и да не го правеше нарочно. В него имаше нещо… зряло. Толкова самоуверен.
— Не — каза той. — Съжалявам, хлапе. Рискът е твърде голям.
— Ева е съвсем малко по-голяма от мен!
— Ева е на осемнайсет! Ти на колко си? — Шестнайсет?
— Почти на седемнайсет! — Ако доста свободно тълкуваш значението на „почти“. — Аз наистина уча в колежа. В първи курс съм, виж, ето ми студентската карта…
Майкъл не погледна картата.
— Ела след година. Пак ще поговорим — каза той. — Виж, съжалявам. Ами общежитието?
— Ще ме убият, ако остана там — отвърна тя и се загледа в сключените си ръце. — Те се опитаха да ме убият днес.
— Какво?
— Другите момичета. Удариха ме и ме блъснаха по стълбите.
Последва дълго мълчание. Чу, че кожата на дивана проскърца, и видя Майкъл клекнал до стола й, опрян на едно коляно. Преди да успее да го спре, той вече опипваше цицината на главата й, като я наклони назад, за да може добре и внимателно да огледа синините и раните.
— Какво?
— Освен това, което виждам ли? Нали няма да вземеш да умреш сега?
Леле, и чувствителен при това.
— Добре съм. Ходих на лекар и каквото там трябва. Това са просто натъртвания. И навехнат глезен. Но те ме блъснаха по стълбите и го направиха нарочно, а тя ми каза… — Изведнъж си спомни думите на Ева за вампири и заговори бързо и несвързано. — Главатарката ми каза, че довечера ще си получа заслуженото. Не мога да се върна в общежитието, Майкъл. Ако ме отпратиш през тази врата, ще ме убият, защото нямам приятели и нямам къде да отида.
Той остана така още няколко секунди, като я гледаше право в очите, и после се върна на дивана. Отвори отново калъфа на китарата и взе в ръце инструмента; тя реши, че това е начинът му да се успокоява — с китара в ръце.
— Тези момичета. Излизат ли денем?
Тя примигна.
— Имаш предвид навън? Разбира се. Ходят на занятия. Е, понякога.
— Носят ли гривни?
Тя пак примигна.
— Имаш предвид като… — Ева бе забравила своята на масата и тя взе кожената гривна с червения знак. — Като тази ли? Не съм забелязала. Те носят много неща. — Замисли се сериозно и в крайна сметка май си спомни нещо. Но гривните не приличаха на тази. Бяха златни. Моника и моникоподобните ги носеха на китките на дясната ръка. Не бе обърнала внимание. — Може би.
— Гривни с бели знаци ли? — Майкъл зададе въпроса небрежно, но всъщност бе свел глава и се бе съсредоточил върху настройването на китарата. — Спомняш ли си?
— Не. — В гърдите й се надигна някакво чувство, което не бе точно страх, но не бе и вълнение. — Това означава ли, че имат Защита?
Той се поколеба за секунда, достатъчно, та тя да разбере, че е изненадан.
— Имаш предвид презервативи ли? — запита той. — Нали всички ги използваме?
— Знаеш какво имам предвид. — Страните й горяха. Тя се надяваше, че не си личи толкова.
— Не мисля.
— Ева каза…
Погледна я остро и в сините му очи проблесна гняв.
— Ева трябва да си държи устата затворена. Тя самата е в голяма опасност, като се разхожда в тия нейни готически, чудати дрехи. Те мислят, че им се подиграва. Ако я чуят как говори…
— Кои те? — запита Клеър.
Негов ред бе да извърне поглед.
— Разни хора — отговори рязко. — Виж, не искам да ми тежиш на съвестта. Можеш да останеш няколко дни. Но само докато си намериш квартира, разбра ли? И то бързо, няма да отварям приют за бити момичета. Достатъчно са ми тревогите да опазвам от неприятности Шейн и Ева.
За момче, което свири такава хубава музика, звучеше враждебно и страховито. Клеър колебливо сложи парите на масата пред него. Той ги погледна с напрегнато изражение.
— Наемът е сто долара на месец — каза той. — И пазаруваш храна веднъж месечно. За първия месец се плаща предварително. Но ти няма да останеш по-дълго, така че задръж останалото.
Тя преглътна и взе двеста от тристате, които бе отброила.