Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Моля, сър?
Той поклати глава и въздъхна.
— Извинявай. Стари спомени. Канех се да го включа в екипа си, но назначението му стана невъзможно. Заради една постъпка…
— Дали в момента е на разположение? — попита Шери.
Джон Харис се втренчи в нея.
— Точно това му беше проблемът. Че винаги гледаше да е на разположение.
— Но ще можете ли да го наемете сега?
— Само ако съм луд за връзване. Или поне така биха ми казали от Вашингтон, ако ги попитам.
6
Международно летище Леонардо да Винчи
Рим, Италия
Понеделник 14:20 ч
Цяло съзвездие от сериозни лица кръжеше из малката заседателна зала в главната сграда на римското летище. Всички си взимаха плодове и бутилки минерална вода от дългата маса.
Няколко полицейски служители разговаряха с двама цивилни представители на карабинерите, а трима униформени пилоти стояха уединени в ъгъла и наблюдаваха останалите. Малко по-настрани стоеше директорът на летището заедно с един чиновник от Министерството на външните работи, до тях сър Стюарт Камбъл ръкомахаше към пистата, където кратък ръмеж бе оставил лъскав слой влага. Синкав цигарен дим изпълваше залата и няколкото пепелника бяха препълнени. Тихата музика откъм чакалните долиташе толкова глухо, че не можеше да се разпознае мелодията.
— Има ли нещо ново от въздушния контрол? — обърна се на италиански Камбъл към старшия полицейски служител.
Полицаят поклати глава.
— Нищо, синьор. Самолетът отказва да потвърди отвличане и не подава условния сигнал по транспондера, но… третираме случая като отвличане.
— Уверявам ви — каза Камбъл, — че няма отвличане. Пилотът е скалъпил тази измислица, за да напусне безпрепятствено Атина.
— Може би — отговори полицаят. — Но ние сме готови.
Той изгаси цигарата си, извади нов пакет, поколеба се и предложи на Камбъл, който любезно отказа.
— Не, благодаря. Отказах ги преди години. Сега пуша само пури.
Полицаят се усмихна и запали.
— А какви са плановете — продължи Камбъл, — ако самолетът кацне и спре до терминала?
— Тогава моите хора ще ги посрещнат на изхода — отговори полицаят.
— Господа — добави Камбъл, като се обърна към директора на летището и представителя от Външно министерство, — ако се появят репортери от пресата и телевизията, готови ли сте да се справите с тях?
Директорът енергично кимна. Беше навъсен, облечен в омачкан сив костюм, който висеше свободно върху мършавото му костеливо тяло. Той извади цигарата от тънките устни на ъгловатото си лице и духна струйка дим настрани, преди да отговори:
— Да. Те идват и сме готови да ги посрещнем.
— Така ли? — престори се на изненадан Камбъл и театрално вдигна вежда, макар отлично да знаеше, че цялата национална и международна журналистическа общност е уведомена анонимно от неговите сътрудници.
— Да, сър. Не знаем откъде са разбрали, но в момента към аерогарата пътуват четири телевизионни екипа.
— Жалко — побърза да каже все тъй престорено Камбъл. — А господата от полицията знаят ли, че трябва да се държат към президента Харис с уважение? Никакви белезници, никакви обиски.
— Да. Абсолютно.
Служителят от Външно министерство кимна към прозореца, зад който се виждаше куполът на катедралата „Свети Петър“.
— Мистър Камбъл, министър Анселмо вече уточни тези неща. Ако няма отвличане и го свалим без произшествия, ще настаним президента Харис в много добър хотел до утрешното съдебно заседание.
— А екипажът на чартърния самолет? — попита Камбъл.
— За тях сме наели стаи близо до летището. Самолетът е в пълна изправност и зареден с гориво, в случай че се наложи да излетят веднага.
Камбъл бавно кимна.
— Е, смятам, че е напълно уместно да осигурим на мистър Харис възможността да избегне екстрадирането без излишен шум в медиите. Ако избере този вариант, предлагам пилотите да се качат в самолета и да бъдат готови за излитане. След като пристигне, ще обсъдя с него този въпрос насаме.
Из залата се чуваше пращене на радиостанции и неясни разговори в ефира.
— Във всеки случай — продължи директорът, — доколкото разбрах, горивото ще им стигне до Лисабон, където ще прехвърлят мистър Харис на презокеански полет.