Насрещен вятър

— Какво е това, Джак? — попита президентът, усещайки внезапното мълчание.

Джак Ролинс, началник на кабинета и бивш сенатор от Мейн, остави чашата кафе, прегледа известието с вдигнати вежди, подсвирна тихичко и предаде листа на шефа си.

— С тия обиколки и речи из Европа Джон Харис май е загазил. Изглежда, са го отвлекли.

— Отвлекли? — Президентът пое съобщението, изчете текста и го предаде на секретаря по печата Даян Бийчър. — Ти какво смяташ, Даян?

— Смятам — започна тя, — че това до голяма степен ще отклони вниманието от тазсутрешния проблем на вицепрезидента. Довечера случаят ще стане водеща новина за всички информационни програми, особено ако продължи известно време.

— А какво смятаме ние? — подкани я президентът.

— Е, сър — каза Даян, — според мен смятаме, че следим положението много внимателно и с голяма загриженост…

— Точно така. И какво?

— И… готови сме да осигурим на съответните власти всяка необходима помощ за благополучното завръщане на нашия бивш президент.

— С други думи, изразяваме сдържана тревога.

— Да, сър, но „сдържана тревога“ е вашият любим израз.

— Харесвам си го. Разрешавам да го използваш.

— Откровено казано, господин президент, не го искам — отговори с усмивка Даян. — Знам, че ме взимате на подбив, но всяка вечер кротко се моля никога, никога да не ви се наложи да го използвате на пресконференция.

Президентът се усмихна развеселено и погледна Ролинс.

— Ами ти, Джак? Какво си мислиш?

Началникът на кабинета поклати глава.

— Истината е, че дължим много на онзи застарял скаут. Например избирането ви за президент.

— Момент, по дяволите! — възрази президентът с престорено възмущение. — Пресилваш нещата. Фактът, че по онова време републиканската партия не намери по-добър кандидат, още не означава, че съм спечелил без конкуренция, както намекваш.

— Е, господин президент, все някога ще трябва да си признаем, че ако Джон Харис не бе подлял вода на собствената си партия, като отказа да се кандидатира за втори мандат по някакви нелепи принципни съображения, сега нямаше да седим тук. Да ви напомня ли, че той водеше с двайсет и осем пункта в предизборните допитвания?

Президентът се навъси.

— Не съм длъжен да го призная.

— Вярно, сър — отговори с широка усмивка началникът на кабинета. — Историята ще го стори вместо вас.

Президентът се разсмя и прелисти на следващата страница от дневния ред.

— Стига шеги, Джак. Дръж ме в течение за полета на Харис. В бележката пише, че отвличането не е потвърдено. Нека се молим да излезе фалшива тревога.