Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Да, сър. Добре казано. Съвършено сте прав.
— Забрави ли, че съм адвокат, Алекс?
— Не, сър. Но малцина познават договора в подробности. Така или иначе, господин президент, италианците имат само две възможности. Да ви изпратят в Лима или самите те да ви съдят в Италия. Второто просто няма да стане, следователно има вероятност да бъдете екстрадиран, а не ни се вярва сегашният режим в Перу да проведе справедлив процес.
— И двата варианта не са добри, приятели. Позволете да ви задам въпрос. Оказа се, че командирът на самолета е бивш офицер от военновъздушните сили. Ако той прояви склонност, има ли наблизо някоя друга държава, която да посетя вместо Италия? Не че искам да бягам, но и не горя от желание да стана жертва на Мирафлорес.
Джон Харис чу как Руди Бейкър се покашля.
— Нямахме време да се свържем със съседните държави, сър, но не вярвам да бъдете в безопасност другаде, освен на територията на Съединените щати.
— А не биха ли ми разрешили достъп до някое от посолствата ни?
— Не, освен ако успеете да кацнете в двора на посолството, което си е жива катастрофа с такъв самолет. А дори и тогава биха ни оказали страхотен натиск да ви предадем, тъй като на теория дори посолствата нямат право да предлагат убежище при престъпление по договора.
— Какво предлагате в такъв случай? — попита Харис. — Мистър Ролинс? Можете ли да ми помогнете?
Отсреща отново настана смутено мълчание.
— Господин президент, говори Джак Ролинс. Ще продължим да работим по въпроса и ще изясним какви варианти могат да се подготвят набързо. Може би… може би ако разполага с гориво, вашият пилот ще успее да ни осигури малко повече време, като намали скоростта или се задържи в небето над Рим.
— Ще проверя — отговори Харис. — Но нека изясним възможностите в момента. И тъй, в Рим ме чака арест и евентуално екстрадиране, а няма основания да се надяваме, че ще е по-различно в Париж, Женева, Бон, Мадрид или дори някое далечно кътче като Малта.
— Всички, които споменахте, са подписали договора, сър — каза Бейкър. — Дайте ни двайсет минути. Ще се свържем буквално с всички държави в обсега на полета ви.
— Много добре, господа.
— Още нещо, господин президент. Президентът Кавано следи ситуацията и е много загрижен. Помоли ме да ви предам това и да добавя, че ще сторим всичко в рамките на конституционната власт, за да… да сложим край на инцидента.
— Предайте на президента искрените ми благодарности.
— Обадете ни се след петнайсет минути, сър.
— Непременно.
— Господин президент, чакайте малко — намеси се Алекс Маклафлин.
— Да?
— Аз… докато обсъждаме положението, нека ви кажа, сър, че би било…
— Изплюй камъчето, Алекс — тихо каза Джон Харис.
— Добре. Ще имате нужда от адвокат, сър. В случай, че не успеем да ви помогнем. Необходим ви е блестящ специалист по международно право, който ще може много бързо да събере екип. Откровено казано, не съм сигурен до каква степен може да ви помогне Министерството на правосъдието, но предполагам, че няма да ви осигурим защитник.
— Разбрано, Алекс. Благодаря, че го спомена. Имам още един въпрос към теб.
— Сър?
— Кой представлява интересите на Перу? Някой от техните или са наели юрист от Европа, както предполагам?
— Наели са, сър. Англичанин, който работи в Брюксел и е участвал активно в изготвянето на договора.
— Всъщност не е англичанин — отговори спокойно Харис. — По рождение е шотландец. Значи наистина говорим за сър Уилям Стюарт Камбъл, прав ли съм?
— Да, сър.
— От това се боях.
— Познавате ли го лично, господин президент?
След дълга пауза Джон Харис отговори:
— Благодаря за съвета, Алекс.
Стиснал замлъкналата слушалка, Алекс Маклафлин седеше във Вашингтон и болезнено усещаше празнотата на мястото на неизречения отговор.
Когато остави слушалката, Джон Харис поседя замислен няколко секунди, преди да осъзнае колко напрегната и мълчалива е Шери в очакване да узнае какво са обсъждали.
— Да ти го кажа с две думи, Шери. Трябва незабавно да си наема адвокат. Още оттук, по телефона.
И той й предаде останалата част от разговора.
— Познавате ли човек, който да отговаря на тези изисквания, сър? Светило в международното право.
За нейна изненада Харис изсумтя и кимна.
— Познавах. Много, много отдавна в една далечна галактика. Най-блестящият ум в областта на международното право, когото съм срещал някога, но с прекалено голямо сърце.