Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Тя отново се зави презглава и заспа.
Когато доктор Линда Колинс се събуди повторно около шест и половина, из въздуха се носеше мирис на бекон. Докато се протягаше с наслада, тя чу как в кухнята Джей полага усилия с минимум шум да приготви закуска за чревоугодници. През вратата на спалнята долиташе някакъв тих звук, който незнайно защо разбуждаше у нея келтски асоциации.
Не е честно, помисли си тя, после духна от лицето си кичур руса коса и седна. Може да яде каквото си иска, без да наддаде и грам.
Любимата му закуска беше яйца по бенедиктински, чаша шабли и няколко резенчета препържен бекон. А отгоре на всичко готвеше по-добре от нея.
Из въздуха се носеше и лек сладникав мирис на дим, вероятно от камината в малкия хол. През зимата и двамата обичаха огъня, особено когато горяха ароматните борови цепеници, които бяха донесли от Таос, Ню Мексико.
Линда се измъкна от леглото, навлече зелен копринен халат и омота хлабаво колана около кръста си. Джей имаше лекции чак късно следобед, а тя си бе взела свободен ден. Нищо не им пречеше да прекарат следващите няколко часа в леглото. След закуска, разбира се. От опит знаеше, че за това е необходимо само да остави халата лекичко да се разтвори над гърдите й, докато става от масата. Зърнеше ли подобна гледка, Джей пак щеше да я грабне на ръце и да се отправи към спалнята. Той беше невероятен любовник, съсредоточен изцяло върху нейното удоволствие, сякаш собствената му радост от секса зависеше единствено от висините на екстаза, до които успяваше да я тласне.
Тя се усмихна и захапа нокът. Чувстваше се изкусителна и порочна и се питаше дали има изгледи бурната им шестмесечна връзка да се задълбочи. На зрялата възраст от четирийсет и две години, уморена да бъде разведена, вече беше готова за това.
Но той си оставаше загадка.
Линда прекрачи в кухнята и спря напълно озадачена.
— Джей.
— Да — отвърна той, без да я поглежда.
— Защо си облечен, скъпи? В матрака все още има няколко здрави пружини.
Тя пристъпи зад него и леко го прегърна през кръста.
Джей се обърна с усмивка — същата печална уязвима усмивка, с която я бе привлякъл при първата среща.
— Да хапнем, Линда — каза той с типичния си отмерен говор, в който всяка дума се наместваше подир другата разсъдъчно и спокойно. И добави: — А след това трябва да поговорим.
— За какво?
Тя мина пред него и посегна да притегни устните му към своите, но той се отдръпна.
— Не… нека най-напред да закусим.
Линда се вгледа в очите му, но той извърна лице. Обзе я лека тревога.
— Не искам да закусвам. Искам да знам какво става.
— Линда, нека просто да седнем и…
— Не, по дяволите! — повиши глас тя. — Когато една жена стане от леглото на любовника си и го завари облечен и сдържан, изобщо не й е до ядене. Как тъй „трябва да поговорим“? Изведнъж не искаш да ме целуваш, а да приказваш. Какво ти е? Да не ми се сърдиш за нещо?
— Не! Разбира се, че не.
— Тогава какво? Кажи ми — настоя тя, усещайки как я поглъща вълна от неудържима паника.
— Сега ли? — попита той, сякаш се надяваше Линда да възрази.
— Сега! — отвърна категорично тя, макар че изведнъж я обзе колебание дали иска да знае. Вече бе виждала в очите му това унесено изражение, когато призраците на миналото се събираха в стаята около тях.
Той кимна, намали пламъка под тигана с холандски сос, избърса ръце и я прегърна, но не много силно.
— Линда, аз… много е трудно, но трябва да напусна Ларами.
— Какво? Защо? Да не си сторил нещо ужасно, без да знам?
— Не.
— Джей! Опомни се, скъпи. Канят се да ти предложат постоянно преподавателско място, а аз вече се утвърдих и не искам да напускам.
— Ще приема предложението да преподавам в един малък колеж в Канзас.
Тези думи я зашеметиха.
— Подал си молба, без да ми кажеш?
— Исках да ти кажа, Линда, но…
— Юридически ли е колежът? Право ли ще преподаваш? — попита сдържано тя, полагайки усилия да се овладее.
Той поклати глава.
— Общообразователен курс. Търговско право.
Тя го пусна и се отдръпна с пламнали очи.
— Точно това преподаваш и тук! Ако беше… ако се канеше да започнеш отново юридическата си кариера…
— Все още мога да практикувам в Тексас. Възстановиха ми правата.
— Но… защо в Канзас, щом не е заради правото? Разбери, Джей, не искам да се местя, тук ми харесва… — Внезапно Линда ахна и вдигна ръка към устата си. — О, боже, ти… ти ме зарязваш, нали? — възкликна тя и го прониза с поглед.