Отминали времена
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-125-0
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Отминали времена». Краткое содержание книги:
По време на Втората световна война майката на Еди, тогава тринайсетгодишна е евакуирана от Лондон и заживява в замъка Милдърхърст при семейство Блайд: ексцентричната Джунипър, нейните по-големи сестри близначки Пърси и Сафи и баща им Реймънд, автор на прочутата книжка „Истинската история на Човека от калта“, превърнала се в детска класика. Във величествения замък вълшебен нов свят разтваря двери за младата лондончанка — светът на книгите, на полета и въображението, на свободата и независимия дух, но и на дебнещите край тях опасности.
Години по-късно Еди Бърчил се опитва да разгадае тайната на майка си и започва да разлиства миналото. Духът на трагична гибел, на жестока принуда, на лудост и насилие витае над величавите старини на замъка Милдърхърст и неговите три обитателки, пленници на бащиното си завещание, заложници на благородната си почтеност, на силната си взаимна привързаност и всеотдайност. Личната трагедии на сестрите Блайд се оказва преплетена с живота на младата Еди Бърчил и очаква катарзиса на своята развръзка.
Истината за отдавна отминалите времена ще бъде разбулена
Постлах одеялото на една шарена сянка и събух обувките си. Недалече плитък поток ромолеше върху камъните и пеперуди се носеха с полъха на вятъра. Одеялото ухаеше приятно на прах за пране и на стъпкани листа, а когато седнах, високата трева на моравата ме обгърна отвсякъде и се почувствах съвсем самичка.
Облегнах „Милдърхърст на Реймънд Блайд“ върху коленете си и плъзнах длан по корицата. Имаше поредица от черно-бели снимки, подредени под различен ъгъл, все едно нечия ръка ги е изпуснала и са заснети там, където са паднали. Красиви деца с дрехи от едно време, отдавнашни пикници край блещукащата вода на басейна, редица плувци, които позират до рова, сериозните погледи на хора, за които улавянето на образ върху фотографска хартия е било своеобразно вълшебство.
Отгърнах първата страница и се зачетох.
Някои твърдят, че Човека от калта никога не се е раждал, че съществува открай време точно като вятъра и дърветата, и земята, но грешат. Всички живи същества се раждат, всички живи същества имат дом и Човека от калта не се различава от тях.
Според някои автори светът на художественото произведение е възможност да се изкачат на невиждани планини и да обрисуват велики царства, създадени от въображението. За Реймънд Блайд обаче, както и за още неколцина романисти от неговата епоха, родният дом ще се окаже верен, оплождащ и главен извор на вдъхновение и за живота, и в работата му. Писмата и статиите, писани в продължение на седемдесет и пет години, се отличават с една обща тема: Реймънд Блайд несъмнено е бил домашар, за когото парчето земя, принадлежало на предците му от векове, е отдих, убежище и върховна религия. Редки са случаите, когато домът на един писател толкова недвусмислено се е превръщал в художествена измислица, както в готическата приказка за младежи „Истинската история на Човека от калта“ на Блайд. Но още преди това основно негово произведение замъкът на плодородния хълм насред злачните гори на Кент, обработваемите земи, тъмните шепнещи гори, приятната градина, към която замъкът и до днес гледа, се съюзили, за да превърнат Реймънд Блайд в личността, която става впоследствие.
Реймънд Блайд е роден в стая на втория етаж на замъка Милдърхърст в най-горещия ден от лятото на 1866 година. Той е първородният син на Робърт и Атина Блайд и е кръстен на дядо си по бащина линия, натрупал състояние от златните залежи в Канада. Реймънд е най-големият от четирима братя, най-малкият от които, Тимоти, загива трагично по време на силна буря през 1876 година. Атина Блайд, поетеса, ползваща се с известна слава, е съкрушена от смъртта на най-малкото си дете и малко след погребението на момчето изпада в тежка депресия, от която не се възстановява. Тя слага край на живота си, като се хвърля от кулата на Милдърхърст и оставя след себе си своя съпруг, стиховете и тримата си невръстни синове.
На съседната страница имаше снимка на красива жена с вдигната в сложна прическа тъмна коса, която гледаше към главичките на четири подредени по височина момченца, облегната на прозорец с вертикална рамка. Снимката беше от 1875 година и белееше като много други ранни аматьорски фотографии. Явно най-малкото момченце, Тимоти, беше мръднало, докато е правена снимката, понеже лицето му беше размазано. Горкото момче, дори не е подозирало, че му остават броени месеци живот.
Прегледах бегло следващите няколко абзаца — необщителен викториански баща, обучение в Итън, стипендия в Оксфорд — и така Реймънд Блайд става зрял мъж.
След като завършва Оксфорд през 1887 година, Реймънд Блайд се мести в Лондон, където започва да се занимава с литература, като пише за списание „Пънч“. През следващите десетина години издава дванайсет пиеси, два романа и поетичен сборник за деца, но писмата му сочат, че въпреки професионалните му постижения, не е щастлив от живота си в Лондон и копнее за пищната провинция от своето детство.
Можем да предположим, че градският живот става по-поносим за Реймънд Блайд след женитбата му през 1895 година за госпожица Мюриъл Палмърстън, която се ползва с огромно възхищение и за която се твърди, че е „най-красивата дебютантка за годината“. Писмата му наистина говорят за рязък подем на духа от онова време. Общ познат представя Реймънд Блайд на госпожица Палмърстън и според свидетелствата на всички бракът им е добър. Двамата обичат заниманията на открито и фотографията, красива двойка са и многократно се появяват в светските новини.