Отминали времена

Корицата на новото издание беше същата като на книгата от библиотеката на Уест Барнс, която мама беше взела преди почти двайсет години, и аз се усмихнах и си обещах да купя голям подплатен плик и да изпратя книгата обратно в библиотеката веднага щом се прибера у дома. Най-сетне един двайсетгодишен дълг щеше да бъде изплатен.

Защото, след като се излекувах от заушки и дойде време да върна книгата на госпожица Пери, тя като че ли беше потънала вдън земя. Колкото и мама да я търси, колкото и пламенно да я уверявах, че случилото се и за мен е загадка, книгата не се появи, нямаше я дори в бъркотията от други липсващи неща под леглото ми. След като беше проведено повсеместно издирване, мама ме заведе в библиотеката, за да направя признанието си лице в лице. Горката мама си навлече един от унищожителните погледи на госпожица Пери и едва не умря от срам, обаче аз бях твърде одързостена от сладостната наслада на притежанието, за да изпитвам вина. Това е първата ми и единствена кражба, но не можех да се спра — чисто и просто книгата и аз трябваше да бъдем заедно.

Телефонната слушалка на госпожа Бърд изтрака пластмасово върху вилката и аз се сепнах. От изопнатото й изражение веднага заключих, че новината е лоша. Изправих се и закуцуках към рецепцията, понеже лявото ми стъпало беше изтръпнало.

— Боя се, че сестрите Блайд днес не се чувстват добре — съобщи ми госпожа Бърд.

— О!

— Най-малката е имала пристъп и лекарят пътува натам да я прегледа.

Постарах се да прикрия разочарованието си. Много е непристойно да даваш израз на личната си неудовлетвореност, когато става дума за болна възрастна жена.

— Това е ужасно. Дано да се оправи.

Госпожа Бърд махна с ръка и прогони загрижеността ми като безобидна, но досадна муха.

— Сигурна съм, че ще се оправи. Още от дете има такива пристъпи.

— Пристъпи ли?

— Изгубено време, така ги наричат. Период, който тя изобщо не помни, обикновено след като се превъзбуди. Свързано е с нещо необичайно в пулса — твърде се ускорява или забавя, не помня, но тя често припада и когато се свести, не помни какво е правила. — Госпожа Бърд стисна устни, обзета от чувство, на което прецени, че е по-добре да не дава израз. — По-големите й сестри ще бъдат заети с нея днес, но никак не искат да ви отпращат. Казаха, че замъкът се нуждае от посетители. Много са ми интересни — честно казано, съм учудена, понеже обикновено не приемат охотно гости. Сигурно понякога се чувстват самотни да си бърборят само трите там, вътре. Затова предложиха да отидем утре предобед, какво мислите?

Гърдите ми се стегнаха притеснено. Не бях планирала да оставам, но мисълта, че ще си тръгна, без да съм разгледала замъка, ме изпълни с дълбоко и внезапно отчаяние. С мрачно разочарование.

— Имаме отменена резервация, така че разполагам със свободна стая, какво ще кажете? — попита госпожа Бърд. — Вечерята е в цената.