Вещицата [bg]

Йоханес отиде до кухненския плот и се усмихна.

— Не се тревожете, няма да ви сервирам варено кафе. Първото, което направих, беше да изхвърля котлето и да взема истинска кафеварка. Трябва да се съгласиш, че сега кафето е по-вкусно, нали, дядо?

Сикстен изръмжа, но после кимна.

— Да, човек рано или късно трябва да отстъпи пред всички тия модернизми.

— Ето, заповядайте. Вземете си и пандишпан, ако искате — каза Йоханес и им поднесе кафето.

После седна и ги погледна сериозно.

— Интересувате се от това, което съм заснел, така ли? — каза той.

— Да — отвърна Патрик. — Йоста каза, че те е видял да снимаш в стопанството преди началото на търсенето, и идваме заради записа.

— Не знаех, че не бива да снимам, просто се зарадвах, че са се събрали толкова доброволци и исках да покажа колко добри могат да бъдат хората всъщност.

Йоханес ги погледна потиснато.

— Но спрях да снимам веднага щом Йоста ми каза. Не съм го качвал във фейсбук или нещо такова, заклевам се.

Йоста вдига ръце, за да го успокои.

— Няма страшно, Йоханес, записът по-скоро може да ни помогне в разследването. Много бихме искали да го видим. В телефона ти ли е?

— Да, записах ви го и на USB стик. Ако искате, може да вземете и телефона, разбира се, но предпочитам да остане в мен, трябва ми за работата и… — той се изчерви, но довърши — …за да може годеницата ми да се свързва с мен.

— Срещнал е толкова сладко момиче — каза Сикстен и намигна на Йоханес. — Запознали са се в Тайланд. Тя е красива като слънчев ден. Тъмнокоса и тъмноока. Казах ти, че рано или късно ще срещнеш някого, нали?

— Така е, каза ми — призна Йоханес и се засрами още повече. — Както казах, може да вземете телефона ми, ако искате, но записът на флашката може би е достатъчен?

— Да, достатъчен е — успокои го Патрик.

— Но бихме искали да го гледаме още сега, ако може? — каза Йоста и посочи телефона, който Йоханес бе оставил на масата.

Той кимна, взе устройството и се разтърси в галерията.

— Ето това е.

Постави телефона между Йоста и Патрик, обръщайки екрана към тях. Те се загледаха съсредоточено във видеото. Беше зловещо, след като вече знаеха какъв е резултатът от търсенето. Когато Йоханес го бе заснел, всички все още имаха надежда. Личеше си по ентусиазираните изражения на хората, разговорите им, жестовете. Доброволците се разделиха на групи и тръгнаха навътре в гората. Патрик се видя за кратко и забеляза колко сериозен беше. Видя и Йоста, който разговаряше с Ева и я беше прегърнал през рамо.

— Хубаво качество — каза Патрик, а Йоханес кимна.

— Да, това е последният модел на „Самсунг“, прави много добри видеа.