Вещицата [bg]

Мълчание.

— Ало? Къде изчезна?

Ерика погледна дисплея, но там не пишеше, че разговорът е прекъснал.

— Ало, да… не, мина една линейка.

— Линейка? Надявам се, че съседите ти са добре.

— Не, аз, такова, не съм си вкъщи.

— Ахаа, къде си тогава?

— В Удевала.

— Какво правиш там?

Защо не й беше споменала нищо, когато ходиха Кристина да пробва булчинската рокля?

— На контролен преглед съм.

— Защо? — попита Ерика и сви вежди. — Лекарят ти не е там.

— При специалист съм, в болницата.

— Ана, по гласа ти чувам, че има нещо, което не ми казваш. Детето добре ли е? Ами ти? Болна ли си?

Коремът я присви от притеснение. След катастрофата Ерика вече не приемаше нищо за даденост.

— Не, не, Ерика, заклевам се. Всичко е наред. Лекарите просто искат да са възможно най-предпазливи, заради…

Ана не довърши изречението.

— Окей, обещай, че ще ми кажеш, ако има нещо.

— Обещавам — каза Ана и побърза да смени темата. — Ще измисля нещо за утре. Дванайсет часа в „Стура Хотелет“, нали?

— Да. От там нататък денят и вечерта са планирани, пък ти ще останеш колкото можеш. Целувки.

Ерика затвори, но още беше замислена. Ана премълчаваше нещо. Можеше да се закълне.

Тръгна към снимачната площадка в другия край на площада. Да, Мари Вал беше там. Тъкмо приключваха с една сцена и Ерика остана впечатлена от обаянието й. Нямаше нужда да я види през обектива на камерата, за да разбере, че Мари ще сияе на екрана. Тя беше от хората, които сякаш имаха портативни прожектори, закачени над главите им.

Щом заснеха сцената, Ерика се обърна, за да си ходи. Някой обаче извика името й и тя опита да открие източника на гласа. Мари стоеше малко встрани и й помаха, когато видя, че Ерика гледа към нея. Кимна с глава към кафене „Брюган“ и Ерика тръгна натам.

— Ти си Ерика Фалк, нали? — каза Мари, а гласът й беше точно толкова пропит с цигарен дим, колкото и във филмите.

— Да, аз съм — каза Ерика и ненадейно изпита нетипична стеснителност.

Никога преди не беше срещала филмова звезда и се почувства поразена от факта, че стои пред жена, която се е натискала с Джордж Клуни.

— Е, знаеш коя съм аз — каза Мари, засмя се небрежно и извади пакет цигари от чантата си. — Искаш ли?

— Не, благодаря, не пуша.

Мари запали своята.

— Разбрах, че искаш да говориш с мен. Видях писмата ти… Имам малко време, докато правят стоковите снимки, така че ако искаш, можем да седнем тук за по питие и да поговорим.

Мари посочи с цигарата си към масите на „Брюган“.

— Разбира се — каза Ерика твърде въодушевено.

Зачуди се какво са „стокови снимки“, но не посмя да попита. Седнаха на една маса точно до кея и сервитьорката веднага дотърча. Беше толкова развълнувана, че ще обслужва Мари, че изглеждаше, сякаш всеки момент може да получи инфаркт.