Искрено ваш Шурик [bg]

— Какви миниполи? Аз не ги нося още оттогава! С моите крака! Наистина, в Япония забравих за това, японките са най-кривокраките жени на света. Но пък са най-красивите… Ти харесваш ли японките?

— Лиля, та аз през живота си не съм виждал жива японка.

— Да бе, вярно — сънливо се съгласи Лиля.

И тогава нещо започна да се случва във въздуха, подухна ветрец и издуха мрака, едва-едва просветля, черните дървета наоколо станаха тъмнозелени и не монолитни, а зърнести, и Кремъл, който се виждаше между сградите, започна да оживява, да се променя, да се изпълва с цветове. Светлината идваше отляво и заедно с нея се появяваха сенки, от плоско всичко ставаше обемно и докато наблюдаваше тази картина, Шурик изведнъж разбра, че не разсъмването, а присъствието на Лиля прави всичко обемно.

— Господи, колко е красиво — каза Лиля.

Тя задряма в ръцете му. Светлината прииждаше. Чу се шумолене на листа и няколко малки, жълти паднаха до тях на пейката. Те също бяха обемни, като на стереокино. И всичко черно-бяло, сиво изведнъж се превърна в цветно, сякаш бяха сменили филмовата лента. Шурик седеше на пейката, а Лиля се бе настанила в ръцете му.

„Това е халюцинация“ — помисли си той.

Никога не бе преживявал нещо подобно. Всичко се бе уедрило и всяка минута беше като голяма ябълка — тежка и зряла.

Не, това не е халюцинация. Всичко друго е било дефектно, измамно, суетно. Глупавото тичане на живота: от аптеката към пазара, от пералнята към редакцията, глупави преводи, глупаво служене на самотни жени. Не биваше да я пуска, не биваше да пуска Лилка, трябваше да я държи ей така, на ръце, и на света няма нищо по-хубаво и по-умно, няма нищо по-правилно.

— Ау! — подскочи Лиля. — Забравихме да занесем кашона! Шурик! Колко е часът?

— Николко. Аз ще занеса кашона, само ми остави адреса.

— Ама нали обещах на Туска да видя майка й. По дяволите! В дванайсет трябва да бъда на летището.

На Шурик не му се бързаше за никъде. Толкова дълго бе бързал, с години не бе преставал да бърза, и сега оставаха само няколко часа особени, пълноценни минути с Лиля, така че той бръсна едно листо от рамото й и каза:

— Сега ще отидем на един пазар, в една татарска гостилница, Гия ми я показа. Там започват работа още призори. Правят разкошни татарски пирожки с месо. Ще ни сварят и хубаво кафе. Или чай.

— Татарски пазар? Прекрасно! Аз пък не съм знаела, че в Москва има такъв пазар. Сигурно прилича на нашия арабски пазар? — скочи Лиля и обу на бос крак позлатените си обувчици. Беше готова за ново приключение.