Искрено ваш Шурик [bg]

59

Оскърбената Светлана излезе от блока на Шурик с намерението веднага да се прибере, да вземе вана и да изпие четирийсетте приготвени хапчета. Но се отказа: първо трябваше да разбере каква е тая веждеста жена. Светлана зае удобна позиция в отсрещния вход. Не чака дълго. Соня излезе много скоро, тръгна към телефонната кабина, обади се на някого, говори около минута и когато излезе от кабината, тръгна пеша към Белоруската гара. Не се качи в метрото, а задълба из някакви малки улички и невидимата Светлана я сподири дотам: улицата се казваше „Електрически“, номерът беше 11. Тропна вратата на втория етаж и Светлана си тръгна към къщи, понеже знаеше, че преди отговорни действия човек трябва да си почине малко.

Светлана влезе в стаята. Седна до масата и опипом натисна копчето на малката лампа. Под повърхностна на масата имаше скривалище, малко чекмедже с райбер. Някога баба й бе съхранявала в него купоните за продукти и старите квитанции от целия си живот. Сега тя извади от там литовско тефтерче с пъстра кожена подвързия, но то далеч не беше „дневниче“ — никакви лирични откровения, а типично делови дневник на наблюдения: само дати, точни часове, събития. Запълнени със ситен почерк страници със собствен наивен таен код, според който с червени кръгчета бяха обозначени техните любовни срещи (през последната година те бяха четири), със сини — деловите срещи на Шурик, а с двойни черни — подозрителните. Посещенията у покойната Валерия — по интуиция — беше отбелязвала с двойно черно-синьо кръгче.

Почти осем години Светлана бе водила този дневник, но никога не беше й хрумвало да го прелисти, да обмисли записките си.

Това тефтерче би могло да представлява голям интерес за лекуващ лекар: периодите на активно следене, когато тя посвещаваше на това виртуозно занимание по много часове всеки ден, се редуваха с относително бездействие: в дневничето можеха да се намерят бели петна, сякаш Светлана бе забравяла за Шурик по цели седмици. Обикновено тези бели петна следваха непосредствено след червените кръгчета. Последното червено кръгче беше изрисувано преди повече от два месеца.

Сега Светлана се вглеждаше в старите си записки. Изчисляваше нещо, съпоставяше: оказа се, че през тези години е имало четири силни периода в отношенията им, когато Шурик бе идвал при нея редовно по веднъж в седмицата и това е продължавало три, та и четири месеца. И изведнъж сякаш я заля вряла вода: в тефтерчето бяха отбелязани само събитията, свързани с Шурик, а четирите опита за самоубийство, които бе направила през тези години, не беше отбелязвала. Но ако ги отбележеше — тя постави четири дебели кръста с молив, — ставаше ясно, че той е идвал при нея именно след тези несполучили самоубийства.