Искрено ваш Шурик [bg]

61

Здрачи се. Те вече няколко часа се бяха мотали с Лиля из дворове и дворчета, бяха се завирали в проходи между изоставени сгради със следи от пожари — неотдавнашни или още от дванайсета година, — в един от задънените дворове дори потанцуваха: от един отворен прозорец се изплискваше музика и Лиля скочи, дръпна Шурик за ръката и се завъртя сред репеи и счупени стъкла.

Нощта беше претъпкана с гъст и ярък живот: в един от затънтените дворове, край черковна стена, трима чорлави хлапаци искаха да ги пооберат, но Лилка весело и ехидно им се подигра и тогава те предложиха приятелството си и извадиха бутилка водка, която изпиха всички заедно в същия двор. После станаха неволни свидетели на любовна сцена в една беседка. Всъщност не любовна сцена, а полов акт, озвучен от монотонни женски подвиквания: „Давай, Серьога, давай!“

Лилка още не бе се успокоила след смеха — задъхан, запъващ се, с тънки писукания, — когато видяха как трима милиционери жестоко пребиват пиян младеж, и си тръгнаха, притихнали, в посока, противоположна на онази, в която милиционерите повлякоха момчето. Излязоха на малката уличка „Голиковски“ и на нея намериха чудна двуетажна къща от трийсетте години на деветнайсети век, с триъгълен фронтон и мъничка градинка отпред. Гъстата сянка от две големи дървета, посадени вероятно във времената, когато е била построена къщата, бе легнала върху покрива и бароковият полилей зад прозорците на втория етаж грееше толкова по-празнично. Докато те се любуваха на къщата, от нея излезе кръгъл брадат и кривокрак човек с огромна овчарка и овчарката започна да лае и да се хвърля към Лиля и Шурик, а човекът много вежливо ги помоли да се отдалечат, защото кучето е младо и не се подчинява много на командите, а той е толкова пиян, че едва ли ще го удържи, ако му се доще да ги разкъса на парченца.

Човекът говореше пиянски бавно, кучето напираше и той се люшкаше на каишката като детско балонче.

Шурик и Лиля се отдалечиха, а през това време от вратата излезе светлокоса красавица, тихо каза: „Памир, тук!“ — и свирепото куче, моментално забравило за пазаческите си задължения, запълзя към нея едва ли не по корем, като скимтеше сладко, а брадатият човек мърмореше с явна обида: