Златната клонка

Нежеланието да се пролива царска кръв, изглежда, е само конкретно приложение на общоразпространеното нежелание да се пролива кръв или поне да се допусне тя да падне на земята. Марко Поло разказва, че по негово време хората, заловени в забранени часове по улиците на Ханбалък (Пекин), бивали задържани и ако се окажели виновни, ги биели с тояга. „Понякога се случва при това наказание хората да умрат, но то е възприето, за да се избегне кръвопролитието, защото техните бакши43 казват, че е злосторничество да се пролива човешка кръв.“ Жителите на Западен Съсекс вярват, че земята, на която се е проляла човешка кръв, е прокълната и остава завинаги безплодна. Срещат се примитивни народи, сред които, ако трябва да се пролее кръвта на човек от племето, за да не падне тя на земята, подлагат тела на неговите съплеменници. Така например когато в някои австралийски племена обрязват момчетата, слагат ги легнали на платформа, образувана от живи тела на членовете на племето, а когато избиват зъб на момче на церемонията при встъпване в пълнолетие, то седи на раменете на мъж, а кръвта, която тече по гърдите му, не бива да се изтрива. Галите пиели кръвта на своите врагове и се мажели с нея. Има сведения, че и старите ирландци имали такъв обичай и веднъж аз видях как се прави това, но не с кръвта на врагове, а на приятели, както стана в Лимерик на екзекуцията на известен предател, наречен Мърох О’Брайън; където, след като го разсякоха на четири части, стара жена, която беше неговата доведена майка, хвана главата му и изсмука всичката кръв, която изтече оттам, като казваше, че земята не била достойна да я пие; после тя намаза лицето и гърдите си с нея, късаше косите си, ридаеше и крещеше по най-ужасен начин. Латуките от Централна Африка внимателно изтребват с желязна лопата пръстта, в която е капнала кръв при раждане. Слагат я в едно гърне заедно с водата, използуване за измиване на майката и я заравят дълбоко до къщата от лявата страна. Ако в Западна Африка на земята падне капчица от кръвта ти, трябва много внимателно да я покриеш, да заличиш петното и да затъпчеш пръстта; ако капне на кану или на дърво, мястото се изрязва и парчето се унищожава. Тези африкански обичаи са основани на желанието да се попречи кръвта да попадне в ръцете на магьосници и те да я използуват, за да направят зло. Очевидно това е причината хората в Западна Африка да стъпкват под краката си падналата от тях кръв или да изрязват дървото, напоено с нея. Поради същия страх от магьосничество туземците на о. Нова Гвинея внимателно изгарят всякакви клони, листа или парцали, по които има тяхна кръв, а ако кръвта е изтекла на земята, разравят почвата и по възможност запалват на мястото огън. Този страх обяснява и странните задължения на една категория хора, наречени „раманга“ или „синя кръв“, и племето бецилео в Мадагаскар. Тяхна работа е да изяждат всички изрезки от нокти и да излижат всяка пролята от благородниците кръв. Когато същите си режат ноктите, изрезките се събират до последното парченце и „раманга“ ги поглъщат. Ако са прекалено големи, нарязват ги на ситно и така ги гълтат. Освен това ако някой благородник се нарани, да речем, докато си реже ноктите или стъпи на нещо, „раманга“ изблизват колкото се може по-скоро кръвта. Висшите благородници почти никога не излизат без тези смирени прислужници, но ако се случи да не присъствува нито един от тях, прибират изрязания нокът или пролятата кръв, за да може по-късно „раманга“ да ги погълне. Едва ли има благородник, който да не спазва строго този обичай, породен най-вероятно от желанието да не допусне части от неговата особа да попаднат в ръцете на магьосници и той да им стори зло по пътя на контагьозната магия.