Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Вече е ясно защо в къщата на бирманския първосвещеник не се внасят режещи инструменти. Подобно много други жреци-царе и той вероятно се смята за свещен и затова е в реда на нещата неговият свещен дух да не се излага на риска да се пореже или нарани, когато напуска тялото, за да стои невидим във въздуха или да отлети по някаква далечна задача.
4. Кръвта табу
Видяхме, че на Фламен Диалис било забранено да докосва, дори да споменава за сурово месо. В някои моменти от брахмана-учител се изисква да не гледа сурово месо, кръв или хора с отсечени ръце. В Уганда бащата на близнаци е поставен известно време след раждането под табу. Сред многото правила, които трябва да спазва, му се забранява да убива и да вижда кръв. Когато някое село на островите Палау бъде нападнато от неприятели и те отнесат със себе си нечия глава, роднините на убития се поставят под табу и трябва да се подложат на определени ритуали, за да не си спечелят яростта на духа. Затварят се в къщи, не докосват сурово месо и дъвчат бетел, над който са били произнесени заклинания за прогонване на духовете. След това душата на заклания отивала в страната на враговете да преследва убиеца си. Това вероятно се основава на общоразпространеното вярване, че душата или духът на животното е в кръвта. Щом се предполага, че хората табу са застрашени — например роднините на убития могат да бъдат нападнати от негодуващия дух — е особено необходимо те да бъдат изолирани от съприкосновение с духове. Оттук и забраната да се докосват до сурово месо. Но това обикновено табу е всъщност приложение на общ принцип. С други думи спазването му се предписва конкретно при обстоятелства, които сякаш настоятелно изискват неговото прилагане, но освен това същата забрана се спазва, макар и не така строго, като най-обикновено жизнено правило. Така например някои естонци не вкусват кърваво месо, защото смятат, че в кръвта се съдържа душата на животното и тя ще се вмъкне в тялото на човека, който я погълне. При някои северноамерикански индиански племена „строг религиозен принцип забранява най-строго да ядат храна, в която има кръв от каквото и да е животно, тъй като тя съдържа живота и духа на животното“. Ловците евреи изцеждали кръвта на убития от тях дивеч, защото вярвали, че животът или душата на животното се съдържа в кръвта или всъщност е кръвта.
Правилото, че царска кръв не можела да се пролива на земята, е широко разпространено по цял свят. Затова, когато трябва да бъде убит цар или член на царското семейство, се прилага екзекуция, при която царската кръв няма да се пролее на земята. Около 1688 г. генералисимусът на армията въстанал срещу сиамския цар и го убили „по системата на царствените престъпници или както се отнасят с осъдените на смърт потомствени князе, т.е. поставят се в голям железен купел и там биват с дървени чукала размазани на парченца, та на земята да не се пролее и капка царствена кръв, защото съгласно тяхната религия се смята за голям грях божествената кръв да се замърсява, като се смесва с почвата“. Когато Кублай хан разгромил и пленил чичо си Найан, който въстанал против него, накарал да убият Найан, като го завият в килим и го подхвърлят, докато умре, „защото не искал кръвта на императорската му династия да се пролее на земята или да я видят небето и слънцето“. Монахът Риколд споменава татарската максима: „Един хан убива друг, за да се сдобие с трона, но се пази много да не пролее кръв. Защото, казват, е крайно неприлично на земята да се пролива кръвта на велик хан; затова те удушават жертвата по някакъв начин.“ Същото е положението в бирманския двор, където за потомствени князе се е запазила особена форма на екзекуция, без проливане на кръв.