Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Широко разпространената неприязън към нововъведенията, която се проявява най-силно в религията, е достатъчна сама по себе си да обясни суеверното отвращение от желязото, таено от царе и жреци и приписвано от тях на боговете. Може това отвращение да се е засилило там, където се е намесила случайността, както е станало с поредицата слаби реколти, дискредитирали железните палешници в Полша. Но неприязънта на боговете и техните служители към желязото има и друга страна. Антипатията им към метала дава на хората оръжие, което, ако го изисква случаят, може да се обърне срещу духовете. След като ненавистта им към желязото е така голяма, че не биха приближили хора и неща, защитени от отвратителния метал, желязото очевидно може да се използува като заклинание, което ще пропъди призраците и другите опасни духове. И наистина то често се използува за такава цел. В шотландските планини например желязото и още повече стоманата са най-добрата предпазна мярка срещу самодивите. Под каквато и ще форма да е то — сабя, нож, дуло на пушка, този метал е всесилен в случая. Когато влизате в самодивско жилище, не забравяйте да забодете на вратата нещо от стомана, например нож, игла или въдица за риба: така самодивите няма да могат да я затворят преди отново да излезете. Освен това ако застреляте елен и го понасяте нощем към къщи, не забравяйте да забиете в трупа му нож. Така самодивите няма да могат да натежат върху него. Нож или гвоздей в джоба са напълно достатъчни да им попречат да ви повдигнат нощно време. Гвоздеите в предната табла на леглото пазят родилките и техните бебета от самодиви, но е по-сигурно, ако под леглото се постави ютията, а на прозореца — сърп. Ако бик падне от скала и се убие, забийте в него гвоздей и така ще запазите месото му от самодивите. Музиката от еврейска арфа пази ловеца от самодиви, защото грифът й е стоманен. В Мароко смятат, че желязото е великолепна защита против демони, затова под възглавницата на болния обикновено слагат нож или кама. Цейлонците са убедени, че винаги са заобиколени от зли духове, които при първа възможност им причиняват зло. Селянинът не смее да носи вкусна храна, например питки или печено месо, от едно място на друго, без да сложи върху й железен гвоздей, та да не може демонът да обсеби храната и който яде от нея, да се разболее. Независимо дали е мъж или жена, болният не излиза от къщи, без да държи в ръка ключове или нож, защото без такъв талисман някой дявол може да се възползува от слабостта му и да се вмъкне в неговото тяло. А ако човек има по тялото си голяма рана, той се старае да държи върху нея парченце желязо като защита срещу демони. Когато на Робския бряг майка забележи, че детето й слабее, стига до заключението, че в него се е вмъкнал демон и взема съответни мерки. За да примами демона да излезе от тялото на чедото й, тя прави жертвоприношение под формата на храна и докато „той се тъпче“, тя прикрепя железни пръстени в малки звънчета към глезените на детето, а около врата му окачва железни вериги. Убедена е, че дрънкането на желязото и звънът на звънчетата ще попречат на демона, когато свърши да яде, да влезе отново в тялото на малкия страдалец. Затова в тази част на Африка често ще видите деца с железни украшения.
3. Табу върху остри предмети
Северно от гр. Зенгвих в Бирма живее жрец-цар. Сотихите го почитат като най-висша духовна и земна власт и в неговата къща не бива да се внася оръжие или режещ инструмент. Може би правилото се обяснява със съществуващия при много народности обичай да не използуват след кончина остри инструменти, защото предполагат, че духът на покойника е наоколо и могат да го наранят. При ескимосите от Беринговия проток например „през деня, в който някой в селото умре, е забранено да се работи, а роднините не работят и през следващите три дни. Особено строго е забранено през този период да се използува какъвто и да е инструмент с острие, например нож или брадва; също така е забранено използуването на инструменти с остър връх, например игли или шила. Това, казват, било, за да не се пореже или набоде сянката, която вероятно се навърта там по всяко време през този период и ако случайно се нарани на някое от тези неща, тя ще се разгневи много и ще донесе болести и смърт на живите. През това време роднините трябва също да се пазят да не издават високи или резки звуци, които могат да стреснат или разгневят сянката.“ Видяхме как по същата тази логика ескимосите не използуват режещи и островърхи инструменти в продължение на четири дни, да не би неволно да порежат или прободат духа на кита. Понякога същото табу се спазва, ако в селото има болен човек, вероятно от страх да не наранят сянката му, която може би е излязла от тялото и се навърта наоколо. След смърт и докато трупът е все още в къщата, румънците от Трансилвания внимават да не оставят нож с острието нагоре, „иначе душата ще е принудена да възседне острието“. В продължение на седем дни след кончина, докато тялото е все още в къщата, китайците не използуват ножове и игли, дори пръчки за хранене, и ядат с пръсти. На третия, шестия, деветия и четиридесетия ден след погребението старите прусаци и литовци приготвяли храна и застанали на вратата, канели душата на покойника. През това време около масата стоели мълчаливо и не си служели с ножове, а и жените, които сервирали храната, също не използували ножове. Ако от масата паднела хапка, я оставяли на пода за самотните души, които нямат живи роднини или приятели, да ги нахранят. След като се нахранели, свещеникът вземал метла и измитал душите навън от къщата с думите: „Души мили, ядохте и пихте, а сега вървете, вървете.“