Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В последните няколко случая животното, чието убийство трябва да се изкупва, е свещено, т.е. принадлежи към онези същества, чийто живот хората пазят, водени от суеверни мотиви. Но отношението към богохулника убиец наподобява много отношението към ловците и рибарите, убили животни за ядене в редовния ход на живота и можем да приемем, че по същество и двата обичая почиват на една и съща идея. Ако съм прав, това е уважението, което дивакът храни към душите на животните, особено към ценните или страшните животни, и на страха, който той изпитва от техните отмъстителни души. Този възглед намира известна подкрепа в церемониите, спазвани от рибарите от Анам, когато морето изхвърли на брега труп от кит. Разказват, че тези рибари обожавали кита заради облагите, които извличат от него. Едва ли има крайбрежно село без малка пагода, в която се намира повече или по-малко запазен скелет на кит. Когато морето изхвърли мъртъв кит, хората му устройват тържествено погребение. Ролята на главен оплаквач играе човекът, който пръв го е видял и той изпълнява съответните обреди, сякаш е наследник на кита. Той навлича обърната наопаки бяла дреха с дълги ръкави, слага си сламена шапка и другите атрибути на пълния траур. Като пряк наследник на покойника човекът ръководи погребалната церемония. Изгарят благовонни, палят тамянови пръчки, пръскат златни и сребърни листа, изстрелват ракети. След като изрежат месото и извлекат маста, заравят останките от трупа на кита в пясъка. После изграждат навес и под него правят жертвоприношения. Обикновено известно време след погребението душата на мъртвия кит се „вселява“ в някой човек от селото и заявява през неговите уста дали е мъжки или женски.
Глава XXI
Предмети табу
1. Смисълът на табу
Установихме, че в примитивното общество правилата за ритуалната чистота, спазвани от свещените царе, вождове и жреци, съвпадат в много отношения с правилата, отнасящи се до отнелите човешки живот, загубилите близък, родилките, момичетата в пубертет, ловците и риболовците и т.н. За нас тези категории хора са различни по характер и състояние. Някои бихме нарекли свещени, други ще определим като нечисти или омърсени. Но дивакът не прави разлика между тях. В съзнанието му все още не са се изградили идеите за светост и оскверняване. За него общото между всичките тези хора е, че те са опасни и застрашени, а опасността, на която са изложени и на която излагат останалите, бихме нарекли духовна или призрачна и следователно въображаема. Но макар и въображаема, тя е доста реална; въображението влияе на човека също както гравитацията, то е в състояние да го убие така сигурно, както доза синилна киселина. Целта на такива табу, към които подобни хора трябва да се придържат, е да се изолират от останалия свят, за да не ги стигне ужасяващата духовна опасност или пък те да я разпространят. Тези табу действуват, така да се каже, като изолация, която не позволява сама да пострада, нито другиму да причини вреда при съприкосновението си с външния свят онази духовна сила, с която са заредени такива хора.
Към приведените вече примери на тези общи принципи ще прибавя нови и ще илюстрирам, първо, категорията предмети-табу и, второ, категорията думи-табу. Според дивака предметите и думите могат също като хората, временно или трайно, да са заредени или наелектризирани с тайнственото свойство табу и затова се налага да бъдат извадени за по-дълго или по-кратко време от привичната им употреба в обикновения живот. При това ще подбера примерите си така, че да се отнасят предимно до онези свещени вождове, царе и жреци, които са оградени повече от всекиго чрез стена от табу. В тази глава ще приведа примери за предмети-табу, а в следващата — за думи-табу.