Цивилна кампания

— Как смееш да идваш тук неканен и да разпитваш сина ми без мое позволение! Как смееш да го тормозиш и плашиш така! Как смееш!?

— Много добър въпрос, лейтенант — каза Илян. Очите му бяха твърди, студени и изобщо не бяха мили. — Би ли бил така добър да отговориш и да задоволиш любопитството и на двама ни?

— Виждате ли, виждате ли, сър, аз, аз, аз…

— Аз видях едно — каза Илян със същия леденостуден глас. — Видях, че влезе в дома на имперски ревизор, непоканен и без да оповестиш пристигането си, в отсъствие на самия ревизор, и подложи на физическо насилие член на неговото семейство. — Мигновена пауза, в която сащисаният Алексей сграбчи носа си, сякаш в опит да скрие вещественото доказателство. — Кой е командващият ти офицер, лейтенант Вормонкриеф?

— Но тя ме уда… — Вормонкриеф преглътна, после пусна носа си и застана мирно. Лицето му позеленя. — Полковник Ушаков, сър. Операции.

С изключително зловещ жест Илян откачи един аудиосекретар от колана си и повтори информацията в микрофона му, заедно с пълното име на Алексей, датата, часа и мястото на простъпката. После върна аудиосекретаря на щипката му с тихо прищракване, което отекна гръмовно в настъпилата тишина.

— На полковник Ушаков му предстои разговор с генерал Алегре. А колкото до теб, свободен си, лейтенант.

Вормонкриеф се оттегли заднишком. Ръката му се вдигна към Екатерин и Ники в един последен, напразен жест.

— Екатерин, моля те, позволи ми да ти помогна…

— Ти лъжеш! — озъби му се тя, все така притиснала Ники до себе си. — Лъжеш и мърсиш. Повече никога да не си стъпил тук!

Искреното, макар и стреснато объркване на Алексей беше по-вбесяващо, отколкото биха били гневът или негодуванието му. Възможно ли бе да не е разбрал и една дума от онова, което му беше казала? Все така потресен, той се измъкна във вестибюла и излезе от къщата. Екатерин стисна зъби, докато слушаше как тропотът на ботушите му заглъхва по алеята пред входната врата.

Илян остана както си беше, облегнат на портала, скръстил ръце и вперил поглед в нея.

— Колко време стояхте там? — попита го тя, след като дишането й се успокои достатъчно.

— Хванах частта за разпита с фаст-пента. Всички онези ключове думи — ИмпСи, съучастие… Воркосиган. Моля да ме извините за подслушването. Старите навици умират трудно. — Усмивката му се върна, но топлотата й се забави доста повече.

— Е… благодаря, че ме отървахте от него. Военната дисциплина е чудесно нещо.

— Да. Чудя се колко време ще му е нужно да се сети, че нямам власт над него, нито над някой друг. Е, няма значение. За какво всъщност бръщолевеше противният нам Алексей?

Екатерин поклати глава и се обърна към Ники.

— Ники, миличък, какво стана? Колко време стоя тук онзи човек?

Ники подсмръкна, но вече не трепереше толкова.

— Позвъни на вратата малко след като вуйна Вортис излезе. Пита ме разни неща за когато лорд Воркосиган и дядо Вортис бяха отседнали у нас на Комар.