Цивилна кампания

Вормонкриеф разпери безпомощно ръце и я погледна сериозно.

— Тайната е разкрита. Истината се знае.

— Каква истина? Кой я знае?

— Целият град приказва за това, не че някой би се осмелил — или пък би се загрижил особено — да направи нещо по въпроса. Страхливи клюкари, такива са повечето. Но картинката става все по-ясна. Двама мъже излизат в комарската пустош. Единият се връща, очевидно с доста странни наранявания. „Злополука с дихателна маска“, как ли не. Но аз веднага разбрах, че вие не сте имали причина да го заподозрете в нечестна игра, докато Воркосиган не е свалил гарда си и не ви е предложил брак по време на онази вечеря. Нищо чудно, че сте избягали с писъци.

Екатерин отвори уста. Спомени за кошмара се заблъскаха в главата й. „Онова, в което го обвиняваш, е физически невъзможно, Алексей. Аз знам. Нали аз ги открих в онази пустош, както живия, така и мъртвия.“ После я засипа порой от други съображения, тези, свързани със сигурността. Само няколко брънки по веригата от събития деляха смъртта на Тиен от хората и нещата, за които никой не смееше да говори.

— Въобще не беше така. — Думите й прозвучаха по-неубедително, отколкото беше възнамерявала.

— Мога да се обзаложа, че Воркосиган така и не е бил разпитан с фаст-пента. Прав ли съм?

— Той е бивш служител на ИмпСи. Съмнявам се, че може да бъде подложен на такъв разпит.

— Колко удобно! — Вормонкриеф изкриви лице в иронична гримаса.

— Мен ме разпитаха с фаст-пента.

— Отхвърлили са варианта за съучастие, да! Знаех си!

— Какво… съучастие? — Думите заседнаха в гърлото й. Смущаващите подробности от безмилостния разпит с наркотика на истината, на който я бяха подложили след смъртта на Тиен, се заблъскаха безредно в главата й. Вормонкриеф беше закъснял с това свое сензационно обвинение. От ИмпСи се бяха сетили за този сценарий още преди тялото на Тиен да е изстинало. — Да, зададоха ми всички въпроси, които един съвестен следовател би задал на близък роднина в случай на смърт при неизяснени обстоятелства. — „И повече.“ — И какво от това?

— При неизяснени обстоятелства, да, още тогава сте подозирали нещо, знаех си! — И махна с ръка, пресичайки опита й да замени това зле подбрано „при неизяснени обстоятелства“ с „при злополука“, — Повярвайте ми, аз напълно разбирам ужасната ви дилема. Вие не смеете да обвините всемогъщия Воркосиган, лорда мутант. — Вормонкриеф се намръщи. — Бог знае какви неприятности би могъл да ви навлече. Но, Екатерин, аз също имам влиятелни роднини! Дойдох да ви предложа… и на Ники… своята защита. Вземете ръката ми… доверете ми се… — той разпери ръце и тръгна към нея — и с общи усилия, кълна се, ще можем да изправим онова дребно чудовище пред съда!

Останала без думи, Екатерин се огледа трескаво за някакво оръжие. Единственото що-годе подходящо, на което се спря погледът й, беше машата край камината, но дали да го цапне с нея по главата, или да му я навре в тъпия задник?… Ники вече плачеше на глас, с тънички, накъсани хлипове, а Вормонкриеф стоеше между тях. Тя понечи да се шмугне покрай него — твърде неразумно, както се оказа, защото Вормонкриеф се възползва от възможността да я грабне любовно в прегръдките си.