Цивилна кампания

Екатерин въздъхна горчиво. Беше съгласна.

— Мисля, че ние двамата бяхме единствените двама души в стаята, които не са били информирани.

— Боях се, че може да са ми казали и да съм забравил, но изглежда, просто не съм бил в списъка на посветените. Още не мога да свикна с това. — Намек за тревожност проблясва в очите му и превърна усмивката му в лъжа.

— Вината въобще не беше ваша, сър. Някой… се препъна в собствените си сметки.

— Хм. — Устните на Илян потрепнаха съчувствено при тези й думи. Той прокара пръст по масата. — Знаете ли… като говорим за посланици… в началото мислех, че трябва да дойда тук и да кажа някоя добра дума за Майлс. Смятах, че му го дължа, след като така обърках нещата. Но колкото повече мислех за това, толкова повече си давах сметка, че нямам и най-малката представа що за съпруг ще излезе от него. Не бих посмял да ви го препоръчам. Той беше ужасен подчинен.

Веждите й литнаха изненадано нагоре.

— Мислех, че кариерата му в ИмпСи е била успешна.

Илян сви рамене.

— Мисиите му за ИмпСи бяха неизменно успешни, често отвъд най-смелите ми мечти. Или кошмари… Той, изглежда, смяташе, че всяка заповед, която си заслужава да се изпълни, е редно да се превиши. Ако имаше начин да му инсталирам някакво контролиращо устройство, то щеше да е реостат. За да намалявам енергията му с някоя и друга степен… може би така щях да го запазя за по-дълго. — Илян плъзна замислен поглед из градината, но според Екатерин не градината виждаше с вътрешното си зрение. — Нали знаете онази стара народна приказка, в която графът се опитва да се отърве от нежелания ухажор на единствената си дъщеря, като му поставя три невъзможни задачи?

— Да…

— Никога не опитвайте това с Майлс. Просто… недейте.

Екатерин се опита да заличи неволната усмивка от лицето си, но не успя. Усмивката на Илян сякаш затопли очите му.

— Трябва да кажа — по-уверено продължи той, — че Майлс не е от бавнозагряващите. Ако сте склонна да му дадете втори шанс, ами… той може и да ви изненада.

— Приятно? — сухо попита тя.

Беше негов ред безуспешно да преглътне усмивката си.

— Не непременно. — Отново погледна встрани от нея и кривата му усмивка стана замислена. — През годините съм имал много подчинени, които направиха безупречна кариера. Съвършенството не поема рискове, ако ме разбирате. За Майлс могат да се кажат много неща, но не и че някога е бил съвършен. Да си негов командващ офицер беше голяма привилегия и голямо изпитание, и аз съм благодарен и удивен едновременно, че и двамата излязохме живи от този тандем. Накрая… кариерата му завърши с катастрофален провал. Но преди да завърши, той промени света.