Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
Лори дръпна толкова рязко ръката си, че жената отстъпи. Но бързо се съвзе и произнесе кротко:
— Успокойте се! Просто искам да ви взема малко кръв.
— Не искам да ми вземате кръв — заяви Лори. Беше непреклонна и това се усети в гласа й. Знаеше, че се държи параноично, но имаше основателна причина. Имаше чувството, че е заобиколена от потенциални серийни убийци.
— Лекарят ви нареди да се направят тези изследвания — каза Катлийн. — За ваше добро е. Ще трае само секунда. Няма и да усетите, обещавам ви.
— Няма да давам никаква кръв — беше категорична Лори. — Съжалявам. Не се опитвайте да ме убеждавате.
— Добре, да бъде както искате — вдигна ръце лаборантката. — Но трябва да уведомя сестрите.
— Направете го. И щом ще ходите и без това, кажете някоя от тях да дойде веднага.
След като почти хвърли епруветката върху подноса, жената излезе.
Тежката тишина на спящата болница отново се спусна около Лори. Започваше да се тревожи за разсъдъка си. Наистина ли бе видяла в списъка на Роджър тези имена, или умът й играеше някакви номера? Не беше сигурна. Но онова, което знаеше със сигурност беше, че неистово иска Джак да се върне и да я измъкне оттук.
Като се опитваше да не се поддава на усилващата се болка тя започна да се извива за да стане от леглото. Искаше да мине под перилата и бе на половината път, когато Джаз влезе.
— Стой там, момиче! — извика тя. — Какво си въобразяваш, че правиш?
Лори я погледна с неприкрито презрение.
— Трябва да намеря някоя сестра, която ще отговаря, когато я извикам.
— Нека ти кажа нещо, скъпа — изгледа я Джаз. — Не си единствената пациентка на този етаж и едва ли си най-болната. Имаме приоритети, които съм сигурна, че ще разбереш, ако престанеш да мислиш само за себе си. Какво искаш, болкоуспокоително ли?
— Искам телефон — отвърна Лори. — Този, който е на нощното шкафче, няма сигнал.
— За работата на телефона ти отговаря дневната смяна на отдела по съобщения. Сега е нощната смяна. Нямаме време за такива работи.
— Къде са личните ми вещи? — попита я Лори. Всичко щеше да се оправи, ако се докопаше до клетъчния си телефон.
— Сигурно още са в хирургията.
— Искам да ми ги донесат веднага.
— Ти май доста работи искаш — подигра й се Джаз. — Но чуй ме, сладурано! Тази нощ хирурзите са много заети, което означава, че и ние сме заети. Ще ти донесат боклуците, когато имат време, ясно ли е? А сега ме извини, но трябва да проверя някои пациенти.
— Чакайте! — извика й Лори, преди да е успяла да затвори след себе си. — Искам да ми откачите тази система.
— Съжалявам — поклати глава Джаз. Тя се върна в стаята и заставайки отстрани на леглото, без никакво предупреждение, я бутна назад в леглото. Лори потрепера от болка. Беше изумена от силата на тази жена. — Ти беше в шок, когато те докараха в спешното — продължи сестрата. — Нуждаеш се от тази система. Нуждаеш се от течности и може би от още кръв.
— Може би от друга система — не спираше Лори. — Искам да махнете тази. Ако вие не я свалите, ще го направя аз.
Джаз я погледна втренчено.
— Много си самоуверена, а? Е, може да имаш известни затруднения, докато я махаш. Това е периферна централна линия, което звучи малко несъвместимо, но представлява дълъг катетър, който е забоден под тази малка превръзка покриваща входящата игла. Ще се наложи да изтръгнеш и доста плът, ако тръгнеш да я дърпаш.
— Искам лекаря ми да дойде — не се предаваше Лори. — Иначе ще сваля тази система каквото и да става, и ще се махна оттук.
Тънката безочлива усмивка на сестрата се стопи.
— Прекаляваш! Сериозно. Прочетох, че си имала кръвоизлив тази вечер и сега, няколко часа по-късно, вече раздаваш заповеди. Ще ти кажа какво ще направя. Ще извикам лекаря и ще му кажа точно какво си ми казала. Как ти звучи?
— Ще е по-добре аз да й го кажа.
— Може би, но е проблематично, тъй като телефонът ти не дава сигнал. Както и да е, аз ще й се обадя, ще й обясня ситуацията точно, включително отказа ти да дадеш кръв за изследване на съсирването и ще се върна веднага. Така става ли?
— Като за начало — отстъпи Лори.
Когато сестрата излезе, тя се отпусна на възглавницата. Леглото й бе вдигнато под ъгъл от трийсет градуса. Слепоочията й пулсираха, а болката от операцията се усилваше и тя се разтревожи дали някои от шевовете не са се скъсали. Паниката й растеше. Тя си пое дълбоко дъх и издиша бавно, опитвайки се да се успокои. Затвори очи. Беше добре, че Джаз ще се свърже с Лора Райли, макар да предпочиташе да е с Джак. Но, както вече бе казала, това бе за начало.