Елантрис

В следващия миг се появи Еондел.

Мечът на стария генерал проблесна на слабата светлина и отсече една ръка, която посягаше към глезените й. От тунела наизлизаха още хора в униформата на легиона на Еондел. Сред тях бе и мъж с червена роба, Дилаф, деретският жрец. Той не се включи в боя, а застана отстрани, гледайки изумено.

Смаяната Сарене опита да стане отново, но пак се пльосна в мръсотията. Някой хвана ръката й и я издърпа. Сбръчканото лице на Роял се усмихна с облекчение, докато я изправяше на крака.

— Може би другия път ще ми кажете какво планирате, принцесо — предложи той.

— Ти си му казал? — осъзна Сарене, вперила обвинителен поглед в Аше.

— Разбира се, че му казах, милейди — отвърна сеонът и изпулсира леко, за да натърти забележката. Намираха се в кабинета на Роял, там беше и Лукел. Сарене носеше роба на една от прислужниците на херцога. Беше й твърде къса, естествено, но все пак бе по-добре от омазаната с мръсотия кадифена рокля.

— Кога? — настоя Сарене, облегна се на плюшеното канапе и се уви с одеялото. Херцогът й беше предоставил баня и косата й беше все още мокра в хладния нощен въздух.

— Обади се на Опа веднага щом напуснахте празненството — обясни Роял, който се появи с три димящи чаши. Подаде две от тях на нея и Лукел, и седна.

— Още тогава? — изненада се Сарене.

— Знаех, че няма да се върнете каквото и да ви говоря — отговори Аше.

— Познаваш ме твърде добре — кимна тя и отпи от напитката си. Беше фьорденска гаржа. Добре, защото не можеше да си позволи да заспива още.

— Признавам това без спор, милейди — потвърди Аше.

— Тогава защо се опита да ме спреш, преди да влезем в каналите?

— Трябваше да ви забавя, милейди — обясни Аше. — Херцогът настоя да дойде лично и групата се придвижваше бавно.

— Може да съм бавен, но нямаше да пропусна нито част от плана ви, Сарене — намеси се Роял. — Казват, че с възрастта идвала мъдрост, но на мен тя ми донесе само мъчително любопитство.

— А войниците на Еондел? — попита Сарене.

— Вече бяха на празненството — включи се и Лукел. Беше настоял да остане и да узнае какво е станало, щом зърна мърлявата Сарене да се промъква в къщата на херцога. — Някои от тях се бяха смесили с гостите.

— Поканих офицерите на Еондел — обясни Роял. — Поне онези, които се намираха в града.

— Добре — кимна Сарене. — Значи, след като тръгнах, Аше се е обадил на вашия сеон и е казал, че преследвам краля.

— „Глупавото момиче ще се остави да я убият“, бяха точните му думи — позасмя се Роял.

— Аше!

— Извинявайте, милейди — примигна засрамено сеонът. — Бях твърде разстроен.

— Както и да е — продължи Сарене. — Аше се е обадил на Роял, който е взел Еондел и хората му от празненството. Всички сте ме проследили до канализацията, водени от твоя сеон.