Елантрис

Галадон изсумтя.

— Ти си толкова близо да станеш хоед, колкото аз фьорденец.

„Прикривам се добре“ — каза си принцът.

— Това не е важно — изрече на глас. — Глупаво е да нямаме резервен план. Аз водя записки, но искам и двамата да чуете какво ще кажа.

Галадон въздъхна.

— Добре, суле, какво си открил? Нов модификатор за промяна на обсега на аоните?

Раоден се усмихна.

— Не, нещо много по-интересно. Знам защо Елантрис е покрит със слуз.

Карата и Галадон зяпнаха.

— Наистина ли? — попита Карата, гледайки към отворената книга. — Там пише ли го?

— Не, това е комбинация от няколко неща — отговори Раоден. — Но ключовият елемент е тук. — И посочи към илюстрацията.

— Аон Аше! — разпозна Галадон.

— Точно така. Знаете, че кожата на елантрисците е била сребриста, а според някои сияела.

— Така беше — потвърди Галадон. — Не ярко, но когато баща ми влезеше в тъмна стая, фигурата му се открояваше.

— Е, това е работа на дор — обясни Раоден. — Тялото на всеки елантрисец е постоянно свързано с дор. Същата връзка съществува и между самия град и енергията, макар учените да не знаят защо. Дор е обгръщал целия Елантрис и карал камъните и дървесината да сияят сякаш в тях гори кротък пламък.

— Сигурно е било трудно да се спи — отбеляза Карата.

— Можело е да ги покрият — каза Раоден. — Но осветеният град е бил толкова забележителен така, че мнозина жители го приемали за нормално и се научили да спят въпреки сиянието.

— Изумително — подхвърли Галадон с безразличие. — Но какво общо има това със слузта?

— Има гъби и лишеи, които живеят на светлина, Галадон — обясни Раоден. — Но светлината на дор не е била като нормалната и така се е развила друг вид плесен. Явно по повечето повърхности тук е растял тънък прозрачен слой от нея. Елантрисците не си правели труда да го чистят, защото засилвал сиянието. Плесента била корава и не цапала. Докато не загниела.

— Светлината е изчезнала — съобрази Карата.

— И плесента загнила — кимна Раоден. — И понеже покривала целия град, сега всичко е в слуз.

— И какво му е важното на това? — попита Галадон с прозявка.

— Поредната нишка от паяжината — обясни Раоден. — Още един факт за случилото се след реод. Трябва да търсим в обратен ред, приятелю. Тепърва се запознаваме със симптомите на събитие, което е станало преди десет години. Може би, след като разберем всичко, което реод е предизвикал, ще отгатнем и какво го е причинило.

— Обяснението за слузта звучи логично, принце — съгласи се Карата. — Винаги съм знаела, че в тази мръсотия има нещо неестествено. Виждала съм как се излива пороен дъжд, без да изчисти дори едно петънце.

— Слузта е мазна и отблъсква водата — изтъкна Раоден. — Нали си чувала как Кахар се оплаква, че се чисти трудно?

Карата кимна и разлисти книгата.

— Тези томове съдържат много информация.

— Така е — каза Раоден. — Но учените, които са ги писали, на моменти са много повърхностни. Трябва много да се рови, за да се намери отговор на специфични въпроси.