Елантрис

— Съгласна съм. — Тя огледа лакеите на Телрий, опитвайки се да различи ранга им, след което се обърна към групата на Ядон. Бройката им беше приблизително равна, но засега кралят все пак привличаше по-важните благородници.

— Това е още един непредвиден ефект от развикването ви пред краля — посочи Роял. — Колкото по-нестабилен е Ядон, толкова по-изкусителни стават другите възможности.

Сарене се намръщи при следващото безгрижно засмиване на Телрий. Изобщо не приличаше на човек, чийто най-важен съюзник — гьорн Хратен — е рухнал току-що.

— Какво ли планира? — зачуди се тя. — Как би могъл да завземе трона?

Роял поклати глава. След миг вдигна глава и се обърна към празния въздух.

— Да?

Сарене се завъртя и видя Аше. След това със смайване осъзна, че това е друг сеон.

— Градинарите съобщиха, че един от гостите е паднал в езерцето, милорд. — Сеонът се снижи почти до земята. Гласът му беше ясен и лишен от емоция.

— Кой? — позасмя се Роял.

— Лорд Редийм, ваша милост — обясни сеонът. — Явно е прекалил с виното.

Сарене присви очи към светещото кълбо, за да различи сияещия аон. Май че беше Опа.

Роял въздъхна.

— Сигурно ми е уплашил всичката риба. Благодаря, Опа. Увери се, че Редийм се е изсушил, и му осигури транспорт, ако има нужда. Да се научи следващия път да не смесва алкохол и езерца.

Сеонът се поклони официално и отлетя, за да изпълни заповедта на господаря си.

— Не сте ми казвали, че имате сеон, милорд — обади се Сарене.

— Много от благородниците имат, принцесо. Но вече не е прието да ги водим с нас навсякъде. Сеоните са остатък от Елантрис.

— Значи просто го държите в къщата си?

Роял кимна.

— Опа надзирава градините в имението ми. Мисля, че му подхожда, все пак името му означава „цвете“.

Сарене потупа бузата си, чудеше се на официалния тон на Опа.

Сеоните в Теод се държаха много по-топло с господарите си, без значение какъв е характерът им. Може би причината се таеше в това, че тук, в земята, където уж бяха създадени, към тях се отнасяха с подозрение и неприязън.

— Елате. — Роял я хвана под ръка. — Бях сериозен, като казах, че искам да нагледам масите с храна.

Сарене се остави да бъде отведена.

— Роял, стари скъпернико — разнесе се силен глас, когато доближиха масите. — Изумен съм, че наистина знаеш как да организираш празненство! Боях се, че ще се опиташ да ни наблъскаш в тясната бърлога, която наричаш дом.

— Ейхан — кимна херцогът. — Трябваше да се сетя, че ще те открия около храната.

Едрият граф носеше жълта роба и стискаше чиния, отрупана с бисквити и стриди. В чинията на жена му имаше само няколко плодови резенчета. Откакто бе започнала да участва в тренировките на Сарене, Сийден бе свалила внушителна част от теглото си.

— Разбира се, това му е най-хубавото на празненството. — Графът се засмя, след което кимна на Сарене. — Ваше височество, бих ви предупредил да не оставяте този дърт измамник да ви поквари, но се боя, че сте не по-малко опасна за него.