Мъжки игри

Точно това не биваше да се допуска. Ако Пьотър не беше донесъл парите, смъртта му нямаше да реши проблемите на Паригин. Ами ако ги беше донесъл? Тогава щеше да се налови да претърсват трупа, което също не обещаваше приятни мигове. Е, все пак донесъл ли бе парите или не? В първите минути на разговора на площадката на залата за конференции той бе разкопчал якето си и бе извадил нещо от вътрешния джоб, бе го показал на Анна, после отново го бе скрил. Напълно бе възможно да са били парите, та нали първите думи на изнудвача в такава ситуация винаги са: „Донесохте ли парите? Покажете ги.“ Пьотър е показал пачката долара прибрал ги е и е започнал да иска гаранции. И това беше нормално, никой не дава пари без гаранции. Паригин можеше да смята, че все пак той има у себе си някаква сума, макар и не цялата, но все е нещо. Освен ако не е била фалшива пачка.

Двете фигури се показаха между единайсетия и дванайсетия етаж. Пьотър настигна Анна. Те стояха, вкопчени един в друг, на малка площадка и отдалеч изглеждаше, сякаш влюбена двойка се е сляла в прегръдка. Това продължи само три-четири секунди, но за Паригин те бяха сякаш вечност. Фигурите отскочиха една от друга и по-високата отново се втурна нагоре. Когато стигна до дванайсетия етаж, Анна не продължи, а изтича към средата на широката площадка на междуетажната плоча. Сега между нея и преследвача й имаше малко повече от два метра. Пьотър стоеше срещу нея и преценяваше от коя страна ще е по-удобно да приближи и да избута Анна до края на площадката. Камерата леко бръмчеше до ухото на Паригин, а той не откъсваше очи от двете фигури, безшумно движещи се в мрака. Пьотър Михайлович започна бавно, предпазливо, едва забележимо да пристъпва към жертвата си, Анна също тъй бавно отстъпваше, като запазваше удобна за себе си безопасна дистанция, твърде голяма, за да я достигне мъжът с ръце, но напълно достатъчна, за да вижда всяко негово движение. Паригин не се съмняваше, че бившата баскетболистка има остър поглед.

Анна отстъпваше ли, отстъпваше и Евгений Илич с ужас видя на няколко десетки сантиметра от тила й хоризонтално закрепена греда. Гредата беше на височина, предвидена за хора с нормален ръст, но Аня непременно щеше да я закачи с главата си, ако не се наведеше. Момичето неотвратимо приближаваше към проклетата греда и Паригин беше готов да закрещи с цяло гърло, за да я предупреди, но същевременно се възпираше: защо е нужно? Всичко върви така, както трябва да върви. Пьотър иска да убие шантажистката, без да знае, че така дава повод за още по-сериозен шантаж. Ако успее да се справи с Анна, ще трябва да плаща. А ако момичето надвие, ще трябва да се задоволят със сумата, която е донесъл Пьотър, а това е по-лошият вариант.