Мъжки игри

— Това не ме интересува — прекъсна го Анна. — Щом сте сметнали, че можете да наемете Зотов, ще намерите и парите.

Паригин мислено й изръкопляска. Интуитивно Анна бе избрала верния тон. Агресивна, нервна и поради липса на време — нелогична, Пьотър трябваше да види в нея лесна плячка. Нима няма да клъвне?

— Ами добре. Ще се опитам да намеря парите за днес. Можете ли да почакате поне до довечера?

— До довечера мога. Къде и как ще ги получа?

— Районът Северно Бутово ясен ли ви е?

— Обяснете ми, ще намеря мястото.

Притиснал ухо до слушалката, Паригин внимателно слушаше. Пьотър искаше шантажистката да отиде за парите в един район с нови строежи. Грамотно решение. Хората там са все нови, още не се познават по физиономия, едно непознато лице няма да бие на очи.

— … До този блок се строи административно здание, многоетажно, веднага ще го видите. Още няма стени, само бетонни плочи и стълбища. Качете се на осмия етаж, там ще видите още едно широко стълбище, това ще бъде зала за конференции във вид на амфитеатър. Ще се срещнем на горната площадка.

— А не може ли на по-долен етаж? — попита Анна. — Защо трябва да се катерим до осмия етаж без асансьор?

— Трябва да бъда сигурен, че не ме лъжете и ще дойдете сама. От това място всичко се вижда добре. Ако не сте сама, няма да получите никакви пари.

— Добре. В колко часа?

— В единайсет и половина.

— Много е късно.

— Но по-рано аз няма да успея да събера цялата сума. Вече ви обясних. Нали вие не искате да чакате до утре?

— Добре тогава. Но имайте предвид, Пьотър Михайлович, аз нямам какво да губя, при всяко положение ще замина, имам билет за вдругиден, а парите, които получих от Зотов, са ми напълно достатъчни. Затова ако днес не получа парите, няма да ви се обаждам повече, а веднага след моето заминаване вас ще ви приберат на топло. Аз не хвърлям думите си на вятъра.

— Разбрах това. Довиждане.

Замисълът на Пьотър Михайлович беше пределно ясен на Паригин. Ами добре, значи ненапразно прескочи до вкъщи. Анна го гледаше въпросително в очакване на оценка за проведения разговор.

— Е, Женя? Правилно ли разговарях или нещо сбърках?

— Много правилно, мила, всичко беше прекрасно — промърмори той, откъсвайки се с усилие от собствените си мисли. — Довечера ще получим парите, утре сутринта ще ги дадем, ще откараме Лола и момчето у тях и можем да смятаме, че с всички проблеми в живота ни с теб е свършено. Още Утре ще отидем в гражданското.

— Наистина ли? Не ме лъжеш, нали?

— Не те лъжа. Ела при мен, хубавице моя.

Той притегли Аня към себе си. Трябваше да я разведри, може би това беше последният ден в живота й, така че поне да изпита удоволствие.